Определение № 9715 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Л. Л. срещу Определение № 6792/09.06.2026 г. по адм. дело № 1070/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е оставена без разглеждане исковата му молба срещу Дирекция „Бюро по труда“ – Карлово за заплащане на сумата от общо 8075,40 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор с номер 605-0002-24-51491 от 26.06.2024 г., сключен по реда на чл. 49, ал. 1 ЗНЗ и по Договор с номер 60-06-05-9336#2 от 16.07.2024 г. по реда на чл. 49, ал. 4 ЗНЗ и образуваното съдебно производство е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на частния жалбоподател, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С Определение № 6792/09.06.2026 г. по адм. дело № 1070/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция, съдът е оставил без разглеждане исковата молба на В. Л. Л., [ЕГН], срещу Дирекция „Бюро по труда“ – Карлово за заплащане на сумата от общо 8075,40 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор с номер 605-0002-24-51491 от 26.06.2024 г., сключен по реда на чл. 49, ал. 1 ЗНЗ и по Договор с номер 60-06-05-9336#2 от 16.07.2024 г. по реда на чл. 49, ал. 4 ЗНЗ, и е прекратил образуваното съдебно производство. За да постанови този резултат, съдът, с две свои разпореждания (разпореждане № 42 от 07.01.2026 г и разпореждане от 19.05.2026 г.) е указал на ищеца да посочи надлежен ответник на исковата си претенция, като вземе предвид, че процесните административни договори са сключени с Агенцията по заетостта. В молбите си от 12.01.2026 г. и 26.05.2026 г. В. Л. е посочил, че предявява претенцията си към Дирекция „Бюро по труда“ – Карлово. Изводът си за недопустимост на депозираната искова молба, първоинстанционният съд е мотивирал с обстоятелството, че соченият за ответник Дирекция „Бюро по труда“ – Карлово няма процесуална легитимация, доколкото не е страна по процесните административни договори и е оставил исковата молба без разглеждане, като е прекратил и образуваното по нея съдебно производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд за липсата на изискуемата процесуална предпоставка за възникване и упражняване на правото на жалба, обуславяща процесуалната допустимост на съдебното производство – пасивна процесуална легитимация. Правилна е преценката на съда, че видно от приложените по делото административни договори, същите са сключени между В. Л. и Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Карлово, както и че подписалата се в договора страна е Директорът на ДБТ – Карлово, по причина, че лицето представлява институцията, чрез която Агенция по заетостта сключва своите договори. В разпоредбата на чл. 19, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта (Правилника) е регламентирана структурата на специализираната администрация, част от която е Главна дирекция "Услуги по заетостта", която включва териториалните поделения на Агенцията – дирекциите "Бюро по труда". Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника Дирекциите "Бюро по труда" са териториални поделения на Агенцията към Главна дирекция "Услуги по заетостта". Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че пасивно легитимиран да отговаря на исковата му претенция за неизпълнение на задължение по административните договори е Дирекция „Бюро по труда“, с аргумент, че договорите са подписани от директора на ДБТ – Карлово, в качеството му на възложител. В чл. 26, ал. 6, т. 4 и т. 5 от Правилника изрично е посочено, че Дирекциите "Бюро по труда" извършват дейности по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет, в т.ч. сключване на договори за предоставяне на услуги по заетостта, както и извършват дейности по програми и проекти, финансирани от Европейски структурни и инвестиционни фондове, Европейски фондове при споделено управление и други международни източници, в т. ч. сключват договори, свързани с осъществяване на дейността на Агенцията, в рамките на предоставените им правомощия. Видно от цитираните разпоредби договорите са подписани от директора на ДБТ в рамките на предоставените му правомощия, свързани с осъществяването на дейността на Агенцията по заетостта, което оборва тезата на жалбоподателя за надлежна процесуална легитимация на ДБТ в конкретния случай. Аргумент в тази посока е и фактът, че ДБТ, в качеството си на поделение на Агенцията по заетостта, не е първостепенен разпоредител с бюджетна сметка /какъвто е Агенцията/, което за ответника в исково производство е абсолютно необходимо. По изложените съображения, като е констатирал липсата на абсолютната процесуална предпоставка за възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване, а именно липса на пасивна процесуална легитимация, АС – Пловдив правилно е оставил без разглеждане недопустимата искова молба и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,