Определение № 532 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53531/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], Италия, представлявано от Л. Я, чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 1263/12.06.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд, по т.д. № 1202/2015 г. Иска отмяна изцяло на въззивното решение и отхвърляне на иска, евентуално, дължимата сума да бъде намалена с изплатените след разваляне на договора суми в размер на още 5731.09 евро. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е осъдил ответника [фирма] да заплати на ищеца [фирма], на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 9 728,02 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2013 г., до окончателното издължаване. Отхвърлен е искът за разликата над 9 728,02 евро до 13129,10 евро. С определение № 294/11.10.2016 г. съставът на Върховния касационен съд е оставил без движени касационната жалба с указание ....“ АД, [населено място], Италия, представлявано от Л. Я..., чрез адв. М. М., да уточни дали обжалва въззивното решение изцяло или само в частта, с която исковете са уважени. Страната, в изпълнение на даденото указание, е уведомила съда, че обжалва въззивното решение изцяло. С определение № 413/23.12.2016 г. съставът на Върховния касационен съд намира е намерил, че касационната жалба е частично недопустима. Въззивното решение, с който искът против касатора Д....“ АД, [населено място], Италия е отхвърлен за разликата над 9 728,02 евро до 13129,10 евро, е постановено в интерес на страната, която го обжалва. В тази част касационната жалба е върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Определението е влязло в сила. Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 9 728,02 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2013 г., до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски, е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: следва ли да бъдат приети като доказателства по делото частни документи, представени на чужд език, въз основа на които решаващият съд да изгради правните си изводи; представляват ли частни документи, представени на чужд език и неподписани от ответната страна, писмени доказателства, ангажиращи отговорността на ответника по делото и следва ли същите да бъдат кредитирани от решаващия съд като такива; основание ли е за плащане издадена от ищеца фактура, без да е доказано в процеса поръчката и доставката на стоката, удостоверени с двустранни подписи или двустранно подписани протоколи; при указана доказателствена тежест с възприетия от страните доклад по делото и непредставянето на относими към предмета на спора доказателства, следва ли въззивният съд да препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд. Съставът на Върховния касационен съд намира, че от поставените въпроси, следните (уточнени) са включени в предмета на делото и са от значение за постановения резултат: какви са изискванията за допускане като доказателства по делото на писмени документи, представени на чужд език и относно съдържанието на мотивите на въззивното решение и кога и как се извършва препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първостепенния съд. Те са разрешени в обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК. Въпросът относно доказателственото значение на фактурата не е ясен, а и с оглед съдържанието на мотивите на въззивния съд, съдът не може да прецени относимостта му към постановеното от въззивния съд, както и наличието на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, касационно обжалване следва да бъде допуснато в частта, с която искът е частично уважен, по въпросите, свързани с тълкуване на чл. 185 и чл. 272 ГПК. Мотивиран от горното, съдът