Определение № 797 от 02.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1030/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1195 от 07.06.2911 г. по гр.д.№ 134/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 22.12.2009г. по гр.д.№ 2277/2008г. на Софийския градски съд и вместо него е постановил друго, с което осъдил касатора да заплати на ищците З. П. З., С. З. П. и П. З. П. обезщетения по 226 КЗ в размери съответно на 65 859 лв. за първия, и по 60 717 лв. за втория и третия ищец. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответниците не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Решаващият състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 24/24.03.2006г. противоречи на общите правила за отговорност на застрахователите, поради което застрахователното покритие включва сумите по застраховките на влекача и ремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. С решение № 180 от 01.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 70/11г., ТК, ІІ т.о. и с Решение № 65 от 03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 211/2011 г., ТК, І т.о., по реда на чл.290 ГПК касационната инстанция се е произнесла по въпроса за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки “Гражданска отговорност”. Поставените от касатора въпроси се обхващат от произнасянето по реда на чл.290 ГПК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3 745.86 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд