Определение № 618 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 246/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.407, ал.1 ГПК. С разпореждане от втори юли 2024 г. по в. гр. д. № 2431/2023 г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение молба вх. № 16698 от 19.06.2024 г. на К. Л. З. и А. К. З. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение от 18.06.2024 г. по същото дело. Прието е, че възможността по чл.404, ал.1 ГПК да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение по същността си е допуснато от закона предварително изпълнение. С императивната норма на чл.243, ал.2 ГПК не се допуска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ЗЛЗ. Съдът е обсъдил обстоятелството, че ответникът по предявения от молителите паричен иск - МБАЛ Благоевград АД, е с капитал, от който 84,89 % поименни акции принадлежат на държавата, което се установява от справка в ТР и приложено копие от актуален устав на АД. Въз основа на това е прието, че болницата е лечебно заведение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЛЗ, вр. § 1, т.2 от ДР на ЗЛЗ, според която „държавно или общинско лечебно заведение“ е и лечебно заведение, чийто капитал над 50 % е на държавата и общината. Частна жалба срещу разпореждането на САС е подадена от ищците по предявения иск по чл.49 ЗЗД - К. Л. З. и А. К. З.. Жалбоподателите поддържат, че разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК прави разлика между „осъдителните решения на въззивните съдилища“ и „решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение“. От систематичното място на разпоредбата на чл.242 и чл.243 ГПК следвало, че те касаят само първоинстанционни решения. В обжалваното разпореждане съдът неправилно тълкувал процесуалния закон, отнасяйки разпоредбата на чл.243 ГПК към осъдително въззивно решение. Позовава се на практика на ВКС – определение № 733 от 20.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2806/2014 г., I т. о. Ответникът в производството МБАЛ-Благоевград АД оспорва жалбата. Счита, че тя следва да се разглежда по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, но към нея няма изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Освен това жалбата била приподписана от ненадлежен процесуален представител, без изрично пълномощно за това. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на Софийския апелативен съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила осъдително въззивно решение. Производството по тази частна жалба е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.409 ГПК. Неприложима е разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, на която се позовава ответникът по жалбата МБАЛ-Благоевград АД. Според приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК, определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. В тълкувателното решение са изброени определенията, които попадат в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и сред тях не са разпорежданията по чл.407 ГПК, с които се отказва издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно решение. Следователно – в случая законът не изисква към частната жалба да се представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена от адвокат Д. З., преупълномощен от адвокат Т. Г. в качеството му на пълномощник на жалбоподателите, т.е. налице е и редовна представителна власт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК не намира приложение при издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.1, предл. 2 ГПК. В практиката на ВКС последователно се приема, че разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК, независимо, че се намира в Част първа „Общи правила“ на ГПК, се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ. Приема се, че законовата забрана на чл.243, ал.2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета „Изпълнително производство“, Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“. Отнесена към разпоредбата на чл.404, т.1 предл.2 ГПК, разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните в чл.243, ал.2 ГПК субекти. В този смисъл е определение № 76 от 12.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 139/2020 г., II т. о., определение № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г. на ВКС, І г. о., определение № 696 от 29.12.2016 г. по ч. т. д. № 2497/2016 г. на ІІ т. о., определение № 292 от 19.04.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 433/2023 г., II т. о., определение № 1251 от 14.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 540/2023 г., II т. о. и др. Същевременно практиката на ВКС по чл.5, ал.1 ЗЛЗ сочи, че не всички болнични заведения с над 50 % държавно или общинско участие представляват лечебни заведения в обхвата на чл.5, ал.1 ЗЛЗ, съответно не всички попадат под забраната на чл.243, ал.2 ГПК - определение № 551 от 17.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2889/2019 г., I т. о., определение № 60149 от 29.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3160/2021 г., II г. о., определение № 3480 от 8.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4594/2023 г., I г. о. Разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЛЗ включва центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. Същевременно чл.35 ЗЛЗ предвижда, че лечебните заведения по чл.5, ал.1 ЗЛЗ се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването; че те са юридически лица на бюджетна издръжка и тяхното устройство, дейност и структура се урежда с Правилник. Съвсем друг тип са лечебните заведения по чл.37 ЗЛЗ, които са акционерни дружества. Сред тях са и лечебните заведения за болнична помощ. Те не попадат в обхвата на чл.5, ал.1 ЗЛЗ. Единствените болнични заведения – търговски дружества, които по изключение са включени в чл.5, ал.1 ЗЛЗ, са изброените в чл.3, ал.3, т.2 от Правилника за устройството и дейността на Военномедицинска академия, доколкото те са нейни структурни звена, а ВМА е лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ, съгласно чл.2 от същия правилник. МБАЛ Благоевград АД е лечебно заведение по чл.37 ЗЛЗ и не попада в обхвата на болничните заведения, посочени в чл.3, ал.3, т.2 от Правилника за устройството и дейността на Военномедицинска академия, т.е. тази болница не е лечебно заведение в обхвата на чл.5, ал.1 ЗЛЗ. Следователно забраната на чл.243, ал.2 ГПК за допускане на предварително изпълнение срещу тази болница не се прилага. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и да се допусне издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,