Определение № 259 от 20.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г.

Постъпила е молба вх.№ 9046/16.08.2017 г., от [фирма] с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 245/31.07.2017 год., в частта му с характер на определение, по възмездяване на разноски, като присъдените в полза на ДФ „Земеделие„ разноски - за процесуално представителство от юрисконсулт - бъдат намалени от 1 784 лева – до 300 лева, съгласно изменението на чл.78 ал. 8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ, в сила от 27.01.2017 година / обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017 г. /. Ответната страна – ДФ „ Земеделие „ – не е депозирала становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е постъпила в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, но следва да се остави без уважение, поради следните съображения: В мотивите на съдебното решение,чието изменение, в частта му с характер на определение за присъждане на разноски, се претендира, настоящият състав изрично е посочил неприложимост на изменението на чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и определил дължимите разноски, съобразно съдържанието на нормата, такова каквото е било към момента на приключване на устните състезания по делото – 05.12.2016 год., предхождащ влизането на изменението на чл.78 ал.8 ГПК в сила и дори самото обнародване - ДВ бр. 8/24.01.2017 година.Няма правно основание, за периода от приключване на устните състезания и до постановяването на съдебния акт, да се съобразят промени, вкл. в процесуални норми, с принципно обратно действие, тъй като е приключила висящността на производството. Към датата на приключване на устните състезания се формира, съответно възниква, силата на пресъдено нещо. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение: