Определение № 7 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 803/2008 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7/2009 София, 14.01.2009 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 30 декември 2008 г. година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ДИЯНА ЦЕНЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 803/2008 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 246, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от О. П. против определение № 154/ 25.03.2008 г. по гр.д. № 870/05 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С това определение по реда на чл. 192, ал.4 ГПК / отм./ е изменено решение № 733/ 14.12.2006 г. по същото дело в частта за разноските, като О. П. е осъдена да заплати на Р. ” П. В. ” гр. П. допълнително сумата 2 788.50 лв. направени разноски по делото пред първата и въззивната инстанция. Иска се отмяна на определението, алтернативно присъждане на по- нисък размер на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като обсъди оплакванията в частната жалба във връзка с данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 733/ 14.12.2006 г. по в.гр.д. № 870/ 05 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение № 35/ 11.08.2005 г. по гр.д. № 85/02 г. на Пещерския районен съд и вместо него е постановено друго, с което уважен предявения от Р. ” П. В. ” гр. П. против О. П. иск за ревандикация на следните недвижими имоти: битова механа “ К. ”, находяща се в избения етаж на масивна четириетажна сграда, построена в УПИ * - 1721 в кв. 114, масивен магазин с пл. № 3* със застроена площ 90 кв.м., находящ се в УПИ * в кв. 79, както и на магазини №№ 1 и 3, построени на партерния етаж на масивна четириетажна сграда в УПИ * 1721 в кв. 114 по плана на гр. П.. С оглед този изход на делото съдът е осъдил ответникът О. П. да заплати на ищеца разноски в размер на 1 096.50 лв. Приложените към делото доказателствата установяват направени от ищеца Р. “П” разноски за държавна такса за завеждане на делото и за въззивно обжалване, възнаграждение за вещо лице както и адвокатско възнаграждение за един адвокат. В частната жалба се поддържа довод, че договореното адвокатско възнаграждение не е било заплатено изцяло от ищеца, а само частично, поради което съдът е следвало да присъди само действително платената част. Този довод е основателен. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.02.2002 г., видно от който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., но са платени 750 лв. Неправилно въззивният съд е приел, че се дължи договореното адвокатско възнаграждение, тъй като на присъждане подлежат действително направените разноски. От доказателствата по делото се установява, че пред първата инстанция ищецът Р. ” П. В. ” гр. П. е направил разноски в размер на 1 343 лв., от които 513 лв. държавна такса, 80 лв. възнаграждение за вещо лице и 750 лв. за адвокатско възнаграждение, а пред въззивната- в размер на 1 756.50 лв., от които 256.50 лв. държавна такса и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение. Или общо направените в двете инстанции разноски възлизат на 3 110.50 лв., от които първоначално с въззивното решение са били присъдени в размер на 1096.50 лв. и следователно по молбата по чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./ въззивният съд е следвало да присъди разликата в размер на 2014. Не са налице предпоставките по чл. 78, ал.5 ГПК / чл. 64, ал.4 ГПК- отм./ за присъждане на по - нисък размер на адвокатското възнаграждение. С оглед предмета на иска за ревандикация и защитимия материален интерес, договореното адвокатско възнаграждение е в рамките на минималните размери по чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствува на фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която О. П. е осъдена да заплати допълнително на Р. ” П. В. ” гр. П. разноски над 2014 лв. до 2 788. 50 лв. Водим от гореизложеното съдът