Определение № 670 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 548/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Г. чрез назначения му служебен адвокат по реда на чл.95 от ГПК – адв.Ненов, срещу определението от 12.04.2010г. по в.ч.гр.д.№152/2010г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.02.2010г. по гр.д.№110/2010г. на Плевенски окръжен съд за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение на въззивния Великотърновски апелативен съд е потвърдено определението на първоинстанционния Плевенски окръжен съд за връщане на исковата молба на И. Й. Г. поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба – разграничаване по размер на имуществените и неимуществените вреди. Релевираният от частния жалбоподател правен въпрос: за задължението на въззивната инстанция служебно да проверява дали при съобщаването на ищеца да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, му е съобщено и за възможността да ползва правна помощ, е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното влязло в сила определение, постановено на 11.12.2008г. по в.ч.гр.д.№1110/2008г. на Великотърновски окръжен съд, с което въззивната инстанция служебно е констатирала допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.129, ал.2 от ГПК да съобщи на ищеца за възможността да ползва правна помощ при отстраняване на нередовността на исковата молба. Проверката на редовността на исковата молба включва задължение на съда да съобщи на ищеца, до когото са адресирани указанията за отстраняване в срок на допуснатите нередовности, за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Това задължение е изрично предвидено в чл. 129, ал. 2 ГПК. Действайки при условията на пълен въззив при обжалване на определенията, Великотърновски апелативен съд е следвало служебно да провери всички правнорелевантни факти, включително изпълнено ли е задължението по чл.129, ал.2 от ГПК. В случая ищецът е информиран за възможността да ползва правна помощ едва при обжалване на определението за връщане на исковата молба, което не санира допуснатото процесуално нарушение, а предоставената му правна помощ във връзка с обжалването индицира, че ищецът има необходимост и право на такава помощ и при отстраняване на нередовностите на исковата молба. Допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение не е констатирано от въззивния съд, което се е отразило и на правилността на обжалваното въззивно определение. Поради това въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение