Определение № 368 от 08.07.2009 г. на ВКС по д. № 387/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1724/08 г., постановено по реда на чл.192, ал.4 от ГПК / отм./ по искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частната жалба е допустима на осн. чл.274, ал.1,т.2 от ГПК, но неоснователна. С обжалваното определение ОС е отказал да измени решението си в частта за разноските, като присъди пълния им размер от 1880 лв., адв. хонорар за двете инстанции. Приел е, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на спора / за трудово възнаграждение/ и на осн. чл.64, ал.4 от ГПК е присъдил по –нисък размер на разноските – 900 лв. Изводите на въззивния съд са законосъобразни – при определяне на правната и фактическа сложност на делото по чл.64, ал.4 от ГПК, отм. са отчетени характерът на спора и приложимият за него размер на възнаграждението по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв.. Посочената разпоредба е специална спрямо чл.7, ал.2 от Наредбата, на която се позовава касаторът – тя определя адвокатското възнаграждение съобразно вида на делото и се отнася за всички трудови дела, вкл. за образуваните по искове за парични вземания от тр. правоотношение, както е приел и ОС.. Частната жалба е неоснователна и следва да остане без уважение. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.