Определение № 181 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от Б. Г. Г. чрез процесуалния представител адв.И. К. срещу определение № 568 от 3.11.10г.по в.ч.гр.дело № 578/10г.на Апелативен съд-Варна.С него е потвърдено определение № 2936/27.10.10г.по гр.дело № 1957/10г. на Окръжен съд-Варна в частта му,с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.28 ЗОПДИППД на Комисията за отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност срещу Б. Г. Г.,М. В. Г.,[фирма][населено място] и [фирма][населено място],с цена на исковете 4 656 371.70 лв,чрез налагане на множество възбрани на недвижими имоти и запори на МПС,банкови сметки и депозити,дялове и акции от търговски дружества. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в което жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и прилага копия от определения и решения на състави на ВКС и ВтАС. В писмен отговор ответникът по частната касационна жалба КУИППД заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като приложените актове не са тълкувателни решения на ВС,на ВКС или решения на касационния съд по чл.290 ГПК,както е посочено в т.2 от ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касация – няма конкретни данни за противоречива практика на съдилищата по въпросите за допускане на обезпечение.В действащия ГПК,както и в ГПК,в сила до 1.03.2008г.,допускането на обезпечение е постановено в зависимост от определени условия – чл.391 ал.1 ГПК и във всеки отделен случай преценката и разрешаване на искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск е въз основа на конкретните фактически данни по делото.Приложените съдебни определения по други дела не могат да обосноват искането за допускане на касация по настоящото дело,тъй като се касае за други фактически състави,предопределили изводите на съответния решаващ съд.В случая Варненският апелативен съд е преценил,че е налице обезпечителна нужда с оглед необходимостта от осигуряване възможност за реализиране правата на държавата при едно бъдещо благоприятно решение по иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,предявен на основание чл.28 ЗОПДИППД.Съобразено е,че тази нужда е презумирана от законодателя,който в чл.22 от закона е предвидил искането за налагане на обезпечение да бъде задължителна последица от започване на наказателно преследване за престъпление по чл.3 ал.1.Съдът е отчел,че в производство по обезпечаване на бъдещ иск,каквото е настоящото,не се разрешава материалноправния спор по иска,който ще бъде предявен и преценката за допускане на обезпечението е обусловена само от първоначалната констатация за наличие на убедителни писмени доказателства за вземане на държавата,независимо от размера му.Преценката на доказателствата,въз основа на които е приел вероятна основателност на иска,не може да бъде преразглеждана в производството по допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване е налице,когато правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Решаването на значимите за обезпечителното производство въпроси не може да се разглежда като допринасящо за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Регламентацията на обезпечителното производство,съдържаща се в новия ГПК,не се отличава съществено от предходната уредба,особено що се касае до предпоставките за допускане на обезпечение,видовете обезпечителни мерки и начините на налагането им.Що се касае до въпроса на допустимостта на налагането на обезпечителни мерки спрямо активи,собственост на трети лица, той не се разрешава в това производство.Разпоредбата на чл.24 ал.3 ЗОПДИППД предоставя възможност на третото лице,което претендира самостоятелни права върху имуществото,по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, да иска отмяната им по реда на чл.402 ГПК. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о