Решение № 12585 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП и на Н. А. К. от гр. Пловдив чрез адв. Крайчев против Решение 2514/18.03.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 2706/2022 г. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК противоречие с материалния закон и необоснованост - първият касатор претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001622000888-091-001/05.07.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 42.32 лв., както и присъждане на разноски за двете съдебни производства. Вторият касатор оспорва решението на административния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА Р-16001622000888-091-001/05.07.2022 г. С доводи за наличието на отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо - противоречие с материалния закон - претендира отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответниците по касационните жалби оспорват същите като неоснователни. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби, неоснователност на касационната жалба на Н. А. К. и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу частите от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за нея. Административният съд правилно приема, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от материално и териториално компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство при спазване на административнопроцесуалните правила. Въз основа на установените от него факти и след обсъждане на приетите по делото съдебно техническа и съдебно икономическа експертизи (СТЕ и СИЕ) съдът обосновава извод за валидност на акта като подписан от неговите издатели с квалифицирани електронни подписи (КЕП), както и за материална законосъобразност на същия в частта му на установените задължения за: 1. ДДС в общ размер 25 391.44 лв. и лихва 6 336.10 лв. за периода 01.01.2018 г. 28.02.2021 г. на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС; 2. Задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2018 г. и 2019 г. в общ размер 3 089.20 лв. и лихви 1 056.81 лв. Отменя РА в частта му на установените с него задължения на ревизираното лице за годишен и авансов данък като ЕТ за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 1 249.72 лв. и лихви 319.89 лв. Отменителният диспозитив е мотивиран със следното: Жалбоподателят не оспорва, че е извършвал продажби на стоки, които е изпращал чрез куриерски пратки по Еконт Експрес и Български пощи. Не оспорва също така, че не е подавал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. С оглед на това според съда приходните органи са доказали обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. За осъществяваните от него търговски сделки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) системно и постоянно той е получавал приходи по банков път. На основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. При формиране на данъчната печалба обаче приходните органи неправилно според първостепенния съд не са съобразили направените от лицето разходи за такси към Български пощи и разходи за използването на платформите www.etsy.com и www.ebay.com., независимо от това, че лицето само е декларирало надценка от 10 %, която е взета предвид. Посочените разходи се установяват от СИЕ въз основа на представените от ревизираното лице в хода на ревизията разходни документи. Налице е и констатация за това в ревизионния доклад (РД). След като те се прибавят към установените от ревизиращия екип разходи, се получава отрицателен финансов резултат и не е налице данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ. Независимо от това, че в случая не се формира данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, съдът приема, че предвид факта на извършваната от К. независима икономическа дейност, се дължат ЗОВ и лихви за забава в размерите, установени с РА. Според мотивите на оспореното решение правилно е установен в РД облагаемият оборот по месеци въз основа на сумите, получени по банковите сметки, потвърден и от СИЕ. Доколкото не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, при определянето на данъчните задължения са съобразени ал. 2 и ал. 3 от чл. 67 ЗДДС. В решението си съдът излага подробни мотиви за това, че ревизираното лице е осъществявало независима икономическа дейност по определението в чл. 3, ал. 2 ЗДДС редовно и по занятие. Обосновава извод, че с РА са установени задължения за ДДС в съответствие с чл. 102, ал. 3 ЗДДС за периода 01.01.2018 г. 28.02.2021 г., когато отпада основанието за регистрация. Вещото лице потвърждава неговия размер. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но частично неправилно. Жалбоподателят Н. К. оспорва правилността на извода на съда, че РА е валиден акт, тъй като заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), РД и РА са подписани с КЕП от техните издатели. Позовава се на приетата по делото СТЕ, според която лицата, положили подписите, не са индивидуализирани чрез тяхното ЕГН и липсва електронен времеви печат. Оспорва и правилността на извода на съда, че преводите по банковите му сметки представляват доходи от търговска дейност (независима икономическа дейност). Според него този извод е необоснован, тъй като в хода на ревизията не са индивидуализирани и конкретизирани сделките чрез техните контрагенти и не е направен анализ на всяка една търговска сделка поотделно. Както правилно се твърди в касационната жалба на К., според т. 41 от Решение на СЕС от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/21, Екофрукт член 25, параграф 1 от Регламент 910/2014 допуска издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в този регламент изисквания, за да се счита за квалифициран електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 12 от Регламента, при условие че този акт не е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. Според чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014, за да може един електронен подпис да се счита за квалифициран електронен подпис", той трябва да отговаря на три кумулативни изисквания - да е усъвършенстван електронен подпис", който съгласно член 3, точка 11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия; да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", което съгласно член 3, точка 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент; да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 15 от Регламент 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към регламента (т. 43 от решението по делото Екофрукт). Изпълнението на първите две изисквания не е спорно. Не е спорно също така и се установява от СТЕ, че електронните подписи се основават на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, издадени от доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги. Спорен е въпросът за това отговарят ли те на изискванията, предвидени в Приложение I към Регламент 910/2014. СТЕ установява изпълнение на изискванията по б. а) - указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис; по б. б) - набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги; по б. г) - данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис извършена е валидация; по б. д) - информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението; по б. е) - идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги; по б. з) посочен е издателят на подписа; по б. и) - информация за валидността на квалифицираното удостоверение или местонахождение на услугите, които могат да се използват за проверка на тази валидност; по б. й) - изпълнението се потвърждава от валидирането на подписите. По отношение на изискването на б. в) квалифицираните удостоверения за електронен подпис да съдържат най-малко името на титуляря или псевдоним е установено, че на латиница са изписани трите имена на автора на електронния подпис и също на латиница са изписани данните за титуляря TD na NAP Plovdiv, NTRBG 131063188039 . Безспорно изискването на б. в) от Приложение I към Регламент 910/2014, на което следва да отговарят квалифицираните удостоверения за електронен подпис, е изпълнено в случая. В Приложение I липсва изискване да се посочат дата на раждане и уникален идентификатор, създаден от изпращащата държава (ЕГН). В тази връзка следва да бъде съобразена и изричната разпоредба на чл. 28, § 2 от пряко приложимия Регламент 910/2014, според която квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение I. Чл. 11, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/1501 относно рамката за оперативна съвместимост съгласно член 12, параграф 8 от Регламент (ЕС) 910/2014, цитиран в СТЕ, въвежда минимален набор от данни, посочени в приложението към него, когато се използват в трансграничен контекст. Що се отнася до това, че изследваните електронни подписи според СТЕ не съдържат квалифициран електронен времеви печат, тъй като тази услуга не е заявена, следва да се посочи, както по отношение на идентификацията на авторите чрез ЕГН, че такова изискване за валидността на КЕП също липсва в приложимия Регламент 910/2014. Датата и часът на подписването на електронните документи се установяват от експерта при проверка в ИС на ТД на НАП Пловдив и не се констатират според него последващи промени в съдържанието на електронните документи след тяхното подписване. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя Н. К. за нищожност на РА поради неподписването на РА, РД и ЗВР с КЕП от техните издатели (виж в същия смисъл и Решение 6082/07.06.2023 г. на ВАС по адм. д. 8230/2021 г., Решение 12498/14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. 2378/2023 г. и др.). Правилно първостепенният съд приема, че приходните органи са доказали обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, даващи им право съгласно този текст да определят основата за облагане с данък по ЗДДФЛ и ДДС по реда на чл. 122, ал. 2. В ревизионната преписка на (л. 254 от том 1) се намира декларация от Н. А. К. от 18.03.2021 г., с която същият декларира, че за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. е получил парични суми чрез наложен платеж от куриерска фирма Еконт за продадени вещи на стойност 840 лв., изплатени на каса. Същият декларира, че е започнал дейността си през 2018 г., като всички приходи от продажби в чужбина, постъпили по сметката на неговата майка Н. И. К., са в негова полза и впоследствие са преведени по банковите му сметки, което е видно и от представените банкови извлечения. В писмените си обяснения от 01.01.2021 г. (л. 361 от том 2) К. декларира, че е закупувал стоки и материали, които е използвал за поправяне на часовници и изработването на ножове. Изпращал е предмети с куриерски дружества и Български пощи, които са негова собственост или продукт на осъществяваната от него занаятчийска дейност часовници и ножове. Същите се реализират от него в сайтове за обяви и платформи като www.etsy.com и www.ebay.com. Доставката на предметите се осъществява чрез Български пощи. В писмо от 31.05.2021 г. до ТД на НАП (л. 250 от том 1) К. посочва, че осъществените от него продажби за периода са около 700. От банковите извлечения на сметките на К. в евро и щатски долари се установяват постъпили суми от etsy.com, Pay Pay и физически лица, както и от неговата майка Н. И. К.. Писмените обяснения на ревизираното лице са допустими писмени доказателства в ревизионното производство съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В случая с дадените писмени обяснения жалбоподателят декларира неизгодни за себе си факти, а именно че през 2018 г. и през 2019 г. е осъществявал продажби на часовници и ножове (за ножовете твърди, че е изработил лично) чрез сайтове за обяви и платформи като www.etsy.com и www.ebay.com, като част от сумите от продажбите са постъпвали и по сметката на неговата майка Н. К., но впоследствие тя ги е превеждала по неговата банкова сметка. Писмената декларация, с която деклараторът удостоверява неизгодни за себе си факти, е частен документ, който се ползва с доказателствена сила и има силата на извънсъдебно признание. При така декларираните обстоятелства и с оглед посочения от К. брой продажби около 700 за ревизирания период от време правилно органите по приходите и съдът приемат, че той има качеството на търговец по определението в чл. 1, т. 1 ТЗ, тъй като е осъществявал търговски сделки, свързани с покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, от които е реализирал доходи. Доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, са облагаем доход съгласно чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и облагаемият доход като ЕТ по чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, към който препраща ал. 7, формира годишна данъчна основа по чл. 28. Според чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Жалбоподателят не оспорва, че за 2018 г. и 2019 г. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, с което потвърждава наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК неподаване на декларация, когато данъчното задължение се определя по декларация. Същият не оспорва също така и получаването на доходи от тази дейност, които не е декларирал и които не са обложени с данък по ЗДДФЛ, с което потвърждава и наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличието на данни за укрити доходи. Декларираните от жалбоподателя обстоятелства се потвърждават и от извлеченията от банковите му сметки, по които са постъпвали суми от etsy.com и ebay.com, както и преводи от сметките на неговата майка и съпруга, за които той, майката и съпругата декларират, че са плащания за извършените от К. чрез тези сайтове продажби на стоки. При така доказаните обстоятелства законосъобразно данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като са взети предвид обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 3 движението по банковите сметки, т. 16 други обстоятелства като декларациите на жалбоподателя и неговата майка, както и на неговата съпруга, че сумите, които са постъпвали по сметките на Н. И. К. и П. П. К. от посочените сайтове са доходи на Н. К. от осъществяваната от него търговска дейност, както и декларираната от жалбоподателя надценка в размер на 10%; т. 12 данните за реализирана печалба от други лица, упражняващи подобна дейност при подобни условия, от които се установява средна надценка от дейността 18%. При определянето на данъчната основа не са включени получените парични суми чрез наложен платеж от куриерска фирма Еконт за продадени вещи на стойност 840 лв., изплатени на каса, а са взети предвид само постъпленията по банковите сметки. В декларацията си по чл. 124, ал. 3 ДОПК К. декларира, че през 2018 г. е получил доходи от продажби чрез www.etsy.com и www.ebay.com в размер на 51 000 лв., а през 2019 г. 72 189 лв. По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с РА са установени приходи от стопанска дейност в размер на 58 722.37 лв. за 2018 г. и в размер на 72 189, 06 лв. за 2019 г., т.е. за 2019 г. те са в декларирания от самото ревизирано лице размер. Съобразявайки декларираната от самото ревизирано лице надценка в размер на 10 %, ревизиращият екип определя печалба от продажбите в размера на надценката, а след приспадане на дължимите ЗОВ, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, в изпълнение изискването на чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ, формира данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ (15% според чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ) в размер на 3 637.03 лв. за 2018 г. и 4 694.48 лв. за 2019 г. и установяват дължимия данък и лихвите за 2018 г. и 2019 г. За да отмени РА в тази частта на установените данъчни задължения по ЗДДФЛ, първостепенният съд приема, че при определянето на данъчната основа приходните органи е следвало да вземат предвид и направените от лицето разходи за такси към Български пощи и разходи за използването на платформите www.etsy.com и www.ebay.com. От писмото но Български пощи ЕАД (л. 164, т. 1) се установява, че ревизираното лице е заплащало цена за предоставените му от дружеството пощенски услуги за изпращане на пощенски пратки. Според СИЕ разходите, които са посочени в експертизата, са за използване на платформите www.etsy.com и www.ebay.com, т. е. касае се за разходи по предлагането и продажбите на конкретните стоки. В РД е прието, че ревизираното лице е доказало разходи за използването на интернет платени такси за интернет, които за 2018 г. са в размер на 466.80 лв., а за 2019 г. в размер на 359.12 лв., свързани с осъществяваната от него търговска дейност (стр. 4). На стр. 14 от РД е посочено, че в хода на ревизията от страна на Н. К. са представени разходни документи за извършени плащания за куриерски и рекламни услуги в общ размер 13 003.97 лв. за 2018 г. и в общ размер 32 428.74 лв. за 2019 г. Според СИЕ по делото са налични документи, установяващи направени разходи от жалбоподателя за използването на платформите www.etsy.com и www.ebay.com. за 2018 г. 4 046.14 щ. д. или 6 676.16 лв., а за 2019 г. 6 293.59 щ. д. или 10 510.30 лв. Съдът приема, че са доказани и заплатени такси към Български пощи ЕАД през 2019 г. според представеното по делото писмо в общ размер 7 184.80 лв. К. не оспорва, че не е водил счетоводство, т. е. придобитите и произведени от него стоки с цел продажба не са заведени счетоводно и не са изписвани при реализацията им в съответствие с изискванията на СС 2 Стоково материални запаси . Не е оборена от него и констатацията в РА, че той не е доказал размер на отчетната стойност на продадените стоки. Безспорно разходите му за реализация на стоките (такси за интернет, такси за ползване на интернет платформи и за изпращане на стоките чрез Български пощи ЕАД не са взети предвид от приходните органи при определяне на печалбата (данъчната основа). При така установените факти спорен е въпросът за това правилно ли е определена с РА данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данък по ЗДДФЛ в размер на 10% от установените приходи от продажбите на придобитите и произведени от лицето стоки. На първо място следва да се посочи, че ЗКПО не съдържа дефиниция на понятието отчетна стойност . Според § 1, т. 17 ДР ЗМДТ отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Според т. 3 и т. 4 от СС 2 Отчитане на стоково материалните запаси стоково материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността. Доставната стойност (историческа цена) представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково материалните запаси. Според определението в СС 2 нетната реализируема стойност е предполагаемата продажна цена при нормален ход на стопанската дейност, намалена с разходите за придобиването и производството на стоките, както и с разходите за осъществяването на продажбата. Приходните органи приемат, че разходите, върху които търговецът начислява надценка в размер на 10% (по-ниска от установената от тях средна такава за дейността в размер на 18%), включват всички разходи за придобиване и производство на стоките, както и тези за реализацията им, т.е. че надценката се начислява върху т. нар. пълна себестойност. При определянето на данъчната основа в случая по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК приходните органи съобразяват безспорно установеното обстоятелство на липсата на доказателства за отчетна стойност на стоките (доставна стойност), както и декларираното от самото ревизирано лице в декларациите му по чл. 124, ал. 3 ДОПК, че през 2018 г. и 2019 г. доходът му е от продажби чрез www.etsy.com и www.ebay.com. (през 2019 г. е имало сключен трудов договор с Копи Контрол Къмпани ЕООД, ЕИК 200392279 само за периода от 13.08.2919 г. до 27.09.2019 г.). Да се приеме, че през двете процесни години търговецът не е реализирал никакви доходи от продажби чрез www.etsy.com и www.ebay.com, така както е приел първостепенният съд, противоречи на декларираните от самия него факти за противното. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив е основателна. Решението в отменителната му част като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА (за материалноправния характер на чл. 122 ДОПК виж ТР 1/18.05.2016 г. по тълк. д. 3/2015 г. на ОСС на ВАС). Правилни са изводите на административния съд, че осъществяваната от К. търговска дейност през 2018 г. и 2019 г., свързана с придобиване на стоки с цел продажбата им и реализирането на продажби на същите, е независима икономическа дейност по определението в чл. 3, ал. 2 ЗДДС, тъй като е осъществявана редовно срещу възнаграждение. Декларираните от К. 700 сделки дават основание същата да се определи като редовно осъществявана. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС той е данъчнозадължено лице, тъй като осъществява независима икономическа дейност. Въз основа на получените плащания по банков път приходните органи са определили реализирания облагаем оборот по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС помесечно и са установили, че за периода 01.01.2018 г. 30.11.2018 г. е достигнат оборот в размер на 51 554.04 лв., поради което и в изпълнение изискването на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е следвало да се подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, в който е достигнат оборот над 50 000 лв., т. е. до 07.12.2018 г. Съгласно чл. 101, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС регистрацията се извършва в 14 дневен срок от датата на заявлението и в случая, ако беше подадено такова, е следвало да се извърши до 21.12.2018 г. Към 31.03.2021 г. са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС данъчнозадълженото лице дължи ДДС за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако то беше подало заявление, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Посочената разпоредба не противоречи на Директива 2006/112 според Решението на СЕС от 11 април 2024 г. по дело С-122/23, Легафакт, т 46. В същото СЕС приема, че тази национална разпоредба не може да се счита за санкция по смисъла на практиката на Съда, доколкото тя има за цел единствено събирането на ДДС върху сделките, извършени през периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в определения срок задължението си за регистрация по ДДС. Данъчните задължения за ДДС и лихви са установени с РА за данъчните периоди от м. декември 2018 г. до м. февруари 2021 г. върху установената от ревизиращия екип данъчна основа. Размерите са потвърдени от вещото лице в даденото от него заключение по СИЕ. То е обяснило, че само ако се приеме, че жалбоподателят няма реализиран оборот от търговска дейност, то няма да е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС. Що се отнася до мястото на изпълнение, то според чл. 17, ал. 2 ЗДДС при доставка на стока, която се изпраща от доставчика, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба на Н. К. в частта й против първоинстанционното решение, потвърждаващо установените с РА задължения за ДДС. В тази част решението е постановено при точно прилагане на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При формирана данъчна основа за облагане с ДДС по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК неоснователен е доводът на жалбоподателя К., че същата е незаконосъобразно определена, тъй като не е индивидуализирана всяка една сделка чрез стоките, които са продадени, цената на която са продадени и получателя. Съответно на приложимите материалноправни норми е решението на административния съд и в частта му, потвърждаваща РА относно установените с него ЗОВ по реда на чл. 122 ДОПК на основание чл. 124а ДОПК за 2019 г. Приходните органи са установили дължими само авансови вноски и са съобразили внесените такива от работодателя за месеците август и септември 2019 г., както и внесените от ревизираното лице осигурителни вноски за здравно осигуряване във връзка с подадените от него декларации обр. 7 върху минималния осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Според мотивите на ТР 2/02.02.2022 г. по тълк. д. 8/2020 г. на ОСС на ВАС не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК, за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.), приложим за 2018 г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. С допълнението на този текст, обн. ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО препраща също към чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО. Както правилно посочва административният съд в мотивите на своето решение, в практиката си по сходни казуси Върховният административен съд приема, че физическите лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, са осигурени лица според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и за периодите до 01.01.2019 г., както и че поради това са самоосигуряващи се лица на основание чл. 5, ал. 2 КСО. Мотивира това свое тълкуване на чл. чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО с факта, че дейността като ЕТ с регистрация или без регистрация е трудова дейност. Становището на настоящия съдебен състав, изразено в Решение 3048/22.03.2023 г. по адм. д. 157/2023 г., че това тълкуване е разширително и не следва от мотивите на проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. 802-01-46/29.10.2018 г., според които с допълнението на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО в сила от 01.01.2019 г. се разширява кръгът на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, поради необходимостта да бъде уреден осигурителният статус на лицата, които получават доходи от стопанска дейност като ЕТ без регистрация, т. е. че това допълнение няма пояснителен (тълкувателен характер), за да се прилага с обратна сила, остава изолирано към настоящия момент. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на директора на Дирекция ОДОП Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното съдебни производства по 3 645.45 лв. за всяко и разноски за държавна такса 12.56 лв.