Определение № 121 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2017 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на К.-АД,чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. Г., с която се иска спиране на изпълнението на решение № 255/02.03.2016 г. по гр.д.№170/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив, ГО, Х състав в частта, с която ищецът И. К. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност разливач метал рафиньор в у-к „Рафинация и рециклинг“ на обособено оловно производство, като бъде определено обезпечение в случай,че се налага то да бъде внесено. В молбата се твърди,че срещу решението е подадена касационна жалба.Изпълнението му преди произнасянето на касационната инстанция ще внесе несигурност и нестабилност на трудовите правоотношения. Върховният касационен съд, състав на трето отделение намира, че молбата е допустима,но не е основателна. Не са налице изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК. Подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища, които не са влезли в сила. Подаването на касационна жалба срещу тях не спира изпълнението им, но жалбоподателят може да отправи искане за това /арг. чл. 404, т. 1 вр. чл. 282, ал. 1 и ал. 2 ГПК /. От изложеното следва, че може да се поиска спиране на изпълнението само на осъдителни въззивни решения. Решението, предмет на касационната жалба в частта му, относно която се иска спиране не е осъдително, а конститутивно. То не може да бъде изпълнено,преди влизането му в сила и спрямо него е неприложима процедурата по чл.282 ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.