Определение № 587 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 367/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на Н. Й. Н. и С. Й. С. срещу определение № 422/09.04.2009 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по касационно гр.д. № 208/2009 г. С него касационната жалба на страните срещу въззивно решение № 235/22.04.2008 г. по гр.д. № 1069/2007 г. на Плевенския окръжен съд е оставена без разглеждане. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Тричленният състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 208/2009 г. е приел, че касационната жалба на С. С. е недопустима, тъй като тя не е обжалвала първоинстанционното решение – въззивната й жалба е върната. По касационната жалба на Н. Н. е изложил съображения, че обжалваемият интерес е под 1000 лв, преценен спрямо всеки отделен иск, предмет на въззивното решение. Определението е правилно като краен резултат. Н. Н. и С. С. са предявили субективно и обективно съединени искове против Т. А. Т. с правно основание чл. 45 ЗЗД, чийто сбор е 2 500 лв. От общата сума се претендират 1750 лв. – вреди от заплатени адвокатски такси и разноски, сторени в процедура по възстановяване на наследствен имот. Следователно, след като наследствените квоти на ищците са равни, то всеки от тях е предявил иск за по 875 лв. на посоченото основание. Другите 750 лв. или по 375 лв. за всеки ищец се търсят като пропуснати ползи. По всеки един от субективно и обективно съединените искове, предявени за общо разглеждане в исковия процес, се създават самостоятелни процесуални отношения със съда. Той преценява допустимостта на всеки един поотделно. Всеки един от съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова подсъдност, както и обжалваемият интерес. Недопустимо е по тези въпроси да се извършва преценка на базата на сбора от цената на всички искове. Касационната жалба в случая е подадена след 01.03.2007 г. и за нея са относими правилата за редовност и допустимост, уредени в чл. 280 и сл. ГПК от 2007 г. Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК за всички видове дела по оценяеми искове, независимо от вида на исковата защита, щом са с обжалваем интерес до 1000 лв. С въззивното решение са отхвърлени два обективно съединени иска на Н., съответно за 875 лв. и 375 лв. и това е обжалваемият интерес по неговата касационна жалба. Тя правилно е оставена без разглеждане. С. С. не е била страна във въззивното производство – нейните искове също са отхвърлени от РС – Кнежа и въззивната й жалба е върната, като разпореждането на администриращия съд е потвърдено от по-горните инстанции и е влязло в сила. Въззивният съд, обаче, е постановил решение и спрямо нея, тъй като е оставил в сила изцяло това на първата инстанция – по всички обективни и субективно съединени искове. Следователно, по отношение на С. С. има постановен въззивен съдебен акт и тя може да го обжалва, а това, дали въззивният съд е бил сезиран би имало значение за валидността му. В случая, по изложените вече по-горе съображения, касационната жалба на С. също следва да бъде върната поради това, че и нейният обжалваем интерес е под 1000 лв. Крайният резултат по обжалваното определение е правилен и то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение