Решение № 11249 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6838/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на М. Р., гражданин на Сирия, чрез адв. Рангелов, срещу Решение 5245/20.05.2025 г., постановено по адм. д. 957/2025 г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково), с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2263/07.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), отказващо му предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение ведно със законовите последици. Счита, че съдът не е коментирал подробно бежанската му история и не е взел предвид актуалната информация за ситуацията в Сирия, определяща я като хаос и несигурност. Според него с първоинстанцонното съдебно решение е нарушен принципът по чл. 4, ал. 3 ЗУБ забрана за връщане. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Кръстева и иска да бъде оставено в сила решението на АС - Хасково. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 5245/20.05.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя М. Р., роден на [дата]. в гр. Хаджин, област Дейр Ал Зор, Сирия, по молбата му от 25.09.2024 г., потвърдена и с молба с вх. 4078/04.10.2024 г. С оглед заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, съдът е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обсъдил е и чл. 8, ал. 6 ЗУБ относно възможността опасенията от преследване да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, и е обосновал извод за неприложимост на чл. 8, ал. 1 във вр. с ал. 6 ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, съдът приема, че заявителят не бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. След преценка на данните от съдържащата се в преписката справка от 29.01.2025 г. за политическата и икономическата обстановка в Сирия и представената по делото актуална справка за ситуацията в Сирия от 08.04.2025 г., както и информация от други новинарски агенции към момента на постановяване на решението си, той обосновава изводи за неприложимост и на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, налагащи отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Правилни са изводите на първостепенния съд, че от бежанската история на жалбоподателя не се установява той да се е страхувал основателно от преследване по определението в ал. 4 на чл. 8 поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тази причина да е напуснал държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В проведено на 20.01.2025 г. интервю М. Р. твърди, че е [етническа принадлежност] по етническа принадлежност и [вероизповедание] по вероизповедание. Роден е и е живял в град Хаджин, област Дейр Ал Зор до 2014 г. През 2014 г. заедно със семейството си напуснал Сирия и се установили в Ливан, в Бейрут. През м. септември 2024 г. напуснал Ливан заради войната там и лошото отношение към сирийците. Останал в Сирия един ден и нелегално преминал в Турция. Влязъл в България също нелегално на 17.09.2024 г. М. Н. А. обяснява в интервюто, че семейството му напуснало Сирия през 2014 г. заради войната и заради бомбардировките в областта Дейр Ал Зор. Данните от бежанската история са правилно преценени от административния орган и от първостепенния съд като необуславящи статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Към 2014 г., когато жалбоподателят напуска Сирия заедно със семейството си, той е бил [заличен текст], но не твърди, че родителите му и той самият са били подложени на преследване по определението в ал. 4 и на действия по преследване по ал. 5 на чл. 8 ЗУБ, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, заради които той самият не може или не желае да се ползва от закрилата на държавата си или да се завърне в нея. Липсват каквито и да било данни, обуславящи приложмост на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, а именно опасенията от преследване да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Заявените от чужденеца причини за напускане на Сирия и нежеланието му да се върне там са свързани с войната. Твърди, че на дискриминационно и расистко отношение са били подложени само в Ливан, но не и в Сирия. Иска да остане в България защото няма война и расизъм. Към настоящия момент Хаджин е част от автономната администрация на Северна и Източна Сирия, както посочва и М. Н. А. в своето интервю. Макар да е запознат с новините от Сирия и въпреки че има братовчеди и чичовци, които са останали да живеят в областта, той не твърди, че арабите са преследвани от кюрдската администрация в града. По делото липсват данни и от други източници за действия по преследване основани на етническа принадлежност в областта. Обосновани са и изводите на административният съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чужденецът не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и това е обяснимо с оглед възрастта му, когато е напуснал Сирия със семейството си. Липсват данни и за опасност от такива тежки посегателства, основаваща се на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход в хипотезата на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от съда анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия към момента на постановяването на неговото решение. Формиран е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обуславящи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства срещу живота или личността си, ако бъде върнат там. Според тълкуването на СЕС на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено в т. 40 от неговото решение по дело C-125/22 посегателството, дефинирано в този текст, обхваща една по-обща опасност от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда безогледно насилие , което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл и решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи ), C-901/19, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика). Не е по-различно по съдържание и решението на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело 285/12. В т. 27 и т. 28 от същото СЕС посочва, че при липсата на определение в директивата на понятието за въоръжен вътрешен конфликт, то следва да се има предвид обичайното значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използват и за целите на правната уредба. Според т. 28 понятието за въоръжен вътрешен конфликт се отнася до положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. В т. 34 се посочва, че констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на наличните въоръжени сили или от особена продължителност на конфликта, след като те са достатъчни сблъсъците да породят степен на насилие, създавайки по този начин реална нужда от международна закрила за молителя, който е изложен на реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност поради самия факт на присъствието си в страната или съответния регион. От посочените решения на СЕС е видно, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие, единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че цивилните лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие в определен регион или въобще на територията на страната. Чл. 4, т. 3, б. а) от Директива 2011/95/ЕС изисква оценяването на молбата за международна закрила да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата. Член 46, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС уточнява обхвата на правото на ефективна защита, с което кандидатите за международна закрила трябва да разполагат. Той предвижда, че обвързаните от тази директива държави членки гарантират, че най-малкото на първа инстанция съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси. В това отношение изразът ex nunc" подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва. Прилагателното цялостно" пък потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е можел да отчете, така и тези, които са станали известни след приемането на решението от този орган (Решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, т. 111 и 113; Решение от 4 октомври 2018 г., C-652/16, т. 92 и т. 93). В изпълнение на тези свои задължения и на основание чл. 142, ал. 2 АПК първостепенният съд е обсъдил освен информацията в справката за положението в Сирия, съдържащата се в административната преписка, но и в представената в съдебното производство справка. Справките, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ на 30.09.2025 г. и на 20.10.2025 г., представени от ответника в настоящото касационно производство, не съдържат информация, обосноваваща различни правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на данните за въоръжения конфликт в Сирия, съдържащи се в посочените по-горе справки, с оглед възможността за субсидиарна закрила при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В справката от м. януари 2025 г. се цитира изказване на генералния секретар на ООН А. Г. пред репортери на 19 декември 2024 г., т. е. няколко дни след напускането на А. на 8 декември 2024 г. Според Гутериш, въпреки че ситуацията със сигурността в големите градове като Дамаск и Алепо се стабилизира, има съобщения за въоръжени действия на североизток. Ислямска държава продължава да бъде заплаха, а израелските въздушни удари нарушават суверенитета на териториалната цялост на Сирия. Въпреки това, според бюлетина на ВКБООН от 2 януари 2025 г. след 8 декември 115 000 сирийци са се завърнали в страната основно от Ливан, Йордания и Турция и се насочват към Ракка, Алепо (Халеб) и Дараа. Справката от 08.04.2025 г. дава сведения от статия на BBC News от 9 март 2025 г. за убити 830 цивилни лица след сблъсъци между сирийските сили за сигурност и привърженици на А. на 8 и 9 март, насочени срещу алауитското религиозно малцинство в крайбрежните провинции Латакия и Тартус, но на 9 март темпото на сблъсъците започва да затихва. Въпреки това, според бюлетина на ВКБООН от 27 март 2025 г. след 8 декември 2024 г. общият брой на завърналите се в Сирия бежанци вече е 732 700, а 1.05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според данните, съдържащи се в справката от 30.09.2025 г., на 5 септември 2025 г. е създаден Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения, който има за цел да подпомага районите, най-засегнати от конфликта, а именно Идлиб, Алепо, Дейр ал Зор, Хомс и провинция Дамаск. Според бюлетина на ВКБООН от 26 септември 2025 г. за периода от 8 декември 2024 г. до 26 септември 2025 г. 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседните страни, а 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. Подкрепата от страна на ВКБООН на властите и завърналите се в страната сирийци продължава в рамките на финансирания от ЕС проект FRIT VolRep. Всичко, изложено по-горе, сочи на инцидентни сблъсъци между SDF и правителствените военни сили в областта на изток от река Ефрат, където е разположен Хаджин. Има данни за сблъсъци между армията, подчинена на временното сирийско правителство и SDF в град Дейр ал Зор, но те не са за повсеместни такива, обхващащи цялата провинция Дейр ал Зор. Регистрираните инциденти с насилие срещу цивилни в крайбрежните райони и в провинция Алепо също не са повсеместно явление и не засягат цялата територия на Сирия, както и израелската военна активност в южна Сирия. С оглед на това може да се приеме, че районите в провинция Дейр ал Зор, заселени с кюрди, не се характеризират с безогледно насилие в резултат на вътрешен военен конфликт, което е на такова високо ниво, че цивилните лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие там, нито че територията на цялата страна е обхваната от такъв вътрешен конфликт. Потвърждение на това е броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетина на ВКБООН до 26 септември 2025 г. - 1 027 887 и броят на завърналите се по домовете си 1 863 863 вътрешно разселени лица. С оглед изложеното неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с решението на административния съд е нарушена забраната за връщане, тъй като не може да бъде обоснован изводът, че на територията на Сирия са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или че там той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По тези мотиви настоящият касационен състав намира, че като е обосновал изводи за законосъобразност на постановения от председателя на ДАБ отказ да предостави на сирийския гражданин международна закрила, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.