Определение № 776 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 592/2010 г.

Производството е по чл.274,ал.1, т.2. ГПК, образувано по частна жалба на Р. П. О. и С. П. С. и двамата от гр. Р. срещу разпореждане № 751от 10.03.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по решение от 14.12.2009г. по гр.д. 2447/09г. на Р. районен съд, оставено в сила с решение № 98 от 04.03. 2010г. по гр.д. 90/10г. на Р. окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането, предмет на обжалване, съдия от Р. окръжен съд е допуснал издаване на изпълнителен лист, за сумите присъдени по оставеното от същия съд в сила решение на първостепенния съд и е оставил без уважение искането в частта за разноските. С решение № 98 от 04.03. 2010г. по гр.д. 90/10г. състав на Р. окръжен съд е оставил в сила постановеното от Р. районен съд решение, с което са били уважени предявените от Н. Т. Николов против Р. П. О. и П. П. С. искове с правно основание чл. 92 ЗЗД. При тези фактически данни, правилно, въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист по отношение уважените осъдителни искове. Макар и срешу неговия съдебен акт да е подадена касационна жалба, възобновила висящността на производството и осъдителното решение да не е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК, тя не спира изпълнението на въззивното решение и като правна последица законосъобразно е бил издаден титул за изпълнение. Неправилно е разбирането на жалбоподателя, че разпореждането на въззивния съд следва да бъде отменено, поради това, че само първоинстанционните съдилища имали право да издават изпълнителен лист. Този довод не обосновава процесуално нарушение, което води до отмяна на акта, тъй като само на това основание разпореждането не може да бъде отменено- арг. по аналогия чл.270, ал.4 ГПК. С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.