Решение № 349 от 14.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 350/2009 г.

Решение № 349 от 14.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 350/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на н.о.х.д. № 640/2008 г. по описа на Районен съд - Силистра, отмяна на въззивно решение № 4 от 24.02.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 264/2008 г. на Окръжен съд - Силисткра и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. В искането се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверката и оценката на доказателствата - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъдените не се явяват и не вземат становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно по следните съображения. Окръжен съд - Силистра с решение № 4 от 24.02.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 264/2008 г. е изменил присъда № 675 от 9.01.2008 г. по н.о.х.д. № 640/2008 г. на Районен съд гр. С. в частта, с която подсъдимите С. А. Х. и С. Б. И. са признати за виновни по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. Чл. 18, ал. 1 НК, като преквалифицирал извършеното от тях по чл. 194, ал. 1 във вр. Чл. 20, ал. 2, чл. 18 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК им наложил наказание " пробация" . Отменено е приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на подсъдимия С. Съображенията, изложени в подкрепа на наведеното касационно основания са основателни и се възприемат изцяло от настоящия състав. Изводите, относно фактите, включени в предмета на доказване въззивният съд е направил в нарушение на изискванията по чл. 14, ал. 1 НПК. Не еналице обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като доказателствените материали са преценявани изолирано и в противоречие в изискванията на формалната логика. Мотивите на въззивното решение съдържат противоречия, които очевидно се дължат именно на едностранчивата преценка на доказателствата. Така съдът като приема за достоверни обясненията на двамата подсъдими, че не са правили опит да отнемат инкриминирания акумулатор, а са се намирали в близост до автомобила случайно, намира, че е извършено престъпление, но по основния състав, а не както е било предявено. Вярно е, че обясненията на подсъдимите са доказателствено средство, но те подлежат на внимателна преценка, тъй като е възможно да са резултат на заетата от тях защитна теза, в случая на оспорване авторството на деянието. Въззивният съд като упреква първоинстанционния, че не е изложил съображения, защо приема за достоверни показанията на свидетелите очевидци, сам не е изложил убедителни мотиви в подкрепа на изводите си. По същество въззивният съд също не е приел за достоверни обясненията на подсъдимите относно причината да бъдат заловени на местопрестъплението, но въпреки това ги е признал за виновни по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и оправдал за квалифициращите обстоятелства. Мотивите в подкрепа на приетото въззивният съд е аргументирал с предположения, а не на базата на конкретни доказателствени средства, те са не само вътрешно противоречиви, но и противоречат на изискванията на формалната логика. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на съда, които са отстраними и решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.