Определение № 347 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2008 г.

Образувано е по частна касационна жалба от М. С. Д. от к.к. “С”, област Б., против въззивно определение № V-51/01.07.2008 г. по ч.гр.д. № 306/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд,с което е оставена без уважение частната въззивна жалба, подадена от М. С. Д. от к.к.”С”, област Б., срещу определение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 446/2008 г. по описа на Н. районен съд. Частната касационна жалба вх. № 10210/16.07.2008 г. е уточнена с допълнителни молби вх. № 10635/25.07.2008 г.и вх. № 14206/03.11.2008 г.с оплаквания за процесуална и материалноправна незаконосъобразност, в частта, с която е оставена без уважение частната й въззивна жалба срещу определението на районния съд ,за прекратяване на делото по исковете за осъждане на ответника да изпълни задължително по закон предписание на медицинските органи чрез издаване на заповед и да заплати за бездействието си неимуществени вреди в претендирания размер. Като основания за допустимост се сочат хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното определение в посочената част. Ответникът по касация – М. център “Д” ЕООД – к.к. “С”, област Б., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалбата е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. От него е видно, че са налице твърдения относими към правилността на съдебния акт, което сочи на касационни основания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В конкретния случай от съдържанието на изложението по чл.280, ал.1 ГПК не може да се извлече такъв въпрос. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,