Решение № 9805 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9878/2012 г.

Решение № 9805 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9878/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Груда Славова Георгиева, в качеството й на управител на "ТОД - ГРУП" ЕООД, срещу решение № 1275 от 4.06.2012 г. по адм. дело № 2741 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161001927 от 3.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт за поправка, потвърден с решение № 840 от 19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив) относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 435 531.38 лв. и нечислена лихва за забава в размер на 91 724.15 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Гюрова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу срещу ревизионен акт № 161001927 от 3.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт за поправка, потвърден с решение № 840 от 19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Съшият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период 1.01.2009 г. -31.01.2010 г. С него е отказано право на общо в размер на 435 531.38 лв. и нечислена лихва за забава в размер на 91 724.15 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение изключително подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото. По повод отказано право на данъчен кредит по фактура № 3 от 26.01.2010 г., издадена от "Ти Си Билд 2009" ЕООД в размер на 120 000.00 лв. с предмет "частично плащане по договор". Административният орган е приел, че по тази фактура не е налице доставка на строително оборудване, не е налице цялостно или частично авансово плащане, съответно не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което фактурата е издадена без основание за това. В мотивите на съдебното решение е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Действително по делото се установява притежаването на данъчна фактура и нейното счетоводно отразяване при доставчика, но не са ангажирани доказателства относно действителността на материализираната стопанска операция, т. е. нейната реалност. Съдът е изложил и съображения относно неустановяване на действителното плащане от страна на оспорващото дружество на сумата от 120 000.00 лв., като не е доказан фактът, че към 26.01.20010 г. то е разполагало със сума в посочения размер. Представени са три различни журнала на сметка 501, като съдът подробно е обсъдил движението на паричните средства и е отчел факта, че дружеството има регистрирани три електронни устройства с фискална памет за отчитане на извършените продажби в брой, като на датата на издаване на фактурата в ЕКАПФ няма извършена продажба, като няма дневен отчет и контролна лента. По повод отказано право на данъчен кредит по фактура № 2 от 25.01.2010 г., издадена от "Трансформс Билд груп" ЕООД в размер на 110 000.00 лв. с предмет "частично плащане по договор" ревизиращият орган е направил извод, че не е установено прехвърляне на правото на собственост върху процесното строително оборудване и не са представени доказателства за разплащане. Констатирано е, че в касата на дружеството няма наличност на такива средства, респ. няма плащане, не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, няма основание за издаване на фактура и за начисляване на данък добавена стойност. Изводите на съда в тази част на спора са аналогични, като тези по повод доставката от "Ти Си Билд 2009" ЕООД, като в мотивите си съдът е обсъждал едновременно доставките. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено по повод отказаното право на данъчен кредит по тези две фактури. Това е и основното касационно възражение, понеже размерът на данъчния кредит представлява по-голямата част от обжалваемия интерес. Те се свеждат до несъобразяване от съда със съставените договори между страните, некредитирането на съдебно-счетоводната експертиза по делото, според която при съставяне на фактурите са спазени изискванията на Закона за счетоводството, както и по повод факта на правилното начисляване и внасяне на ДДС в съответните данъчни периоди. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС става изискуем и възниква задължение да го начисли, а съгласно ал. 7 от същата норма когато преди да е възникнало данъчното събитие се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. С оглед на изложеното определящ факт, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, е осъществяване на плащане, което по повод и на двете фактури не се явява доказано. Правилно съдът е преценявал в тези случаи и реалното осъществяване на самите доставки като е обсъждал прехвърляне на правото на собственост, доколкото в случая това е било договорено. По делото не е бил спорен фактът, че има сключени договори, както и че счетоводно са отразени двете фактури, респ. и начисляването на данъка. След като няма осъществено плащане, така както е записано в самите фактури като техен предмет, няма реално осъществени доставки. По повод отказано е право на данъчен кредит по издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД фактури № 64 от 27.07.2009 г. в размер на 10 720.00 лв. и с предмет "алуминиеви врати"; по фактура № 80 от 30.07.2009 г. в размер на 45 000.00 лв. и с предмет "по договор за посредничество" и по фактура № 81 от 31.07.2009 г. в размер на 46 783.72 лв. и с предмет "договор за посредничество". По повод на първата фактура административният орган се е обосновал с липсата на двустранен протокол за приемане на работата, както и че представените фактури за предходни доставчици не отговарят на предмета на процесната фактура, като не е доказано реализирането на доставка на стоки по тези фактури, няма извършено плащане по процесната фактура и доказателства за транспортирането на стоките. При обсъждане на спора, съответно законосъобразността на ревизионния акт в тази му част съдът е обсъдил заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и протокол № 1 в изпълнение на договори от 15.04.2009 г. и от 16.02.2009 г., според което СМР са извършени, но като се позовава на липсата на доказателства за транспортирането на стоките до обекта, на липсата на машини и оборудване или други активи за производство на алуминиевите врати, както и липсата на персонал, е приел, че жалбата е неоснователна. По повод на другите две фактури е представен договор сключен между дружеството пряк доставчик и Диан Иванов Никифоров № 1 от 1.07.2009 г., като за установяване реалността на доставките по тях е направено запитване до физически лица, закупили недвижими имоти, клиенти на ревизираното дружество, като е констатирано, че не са ползвани посреднически услуги. Министерство на отбраната по повод закупени 62 броя апартаменти от това ревизирано дружество също е отговорило, че не е ползвало посреднически услуги. По отношение на лицето Андриан Иванов Бузов е констатирано, че същият няма отношение към процесните фактури фактура № 80 от 30.07.2009 г. и фактура № 81 от 31.07.2009 г. По повод отказано е право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Фани Трейд" ЕООД с № 112 от 29.07.2009 г. в размер на 50 000.00 лв. с предмет "авансово плащане" и № 154 от 2.10.2009 г. с нулева стойност с предмет "окончателно плащане по договор. Във връзка с първата фактура е представен фискален бон за плащане в брой, като е представен и договор от 13.02.2009 г. сключен между ревизираното дружество и прекия доставчик за маркетингови поръчки - проучване пазара на жилищни имоти в гр. Стара Загора, като е представен и граждански договор с Диан Иванов Никифоров под № 3 от 1.07.2009 г. Направена е констатация, че не са представени доказателства за осъществяване на маркетинговото проучване като наети обекти или офиси, назначени работници и внасяни осигурителни вноски по повод трудови или граждански договори. Установено е и разминаване във времето между момента на закупуване на недвижими имоти от физически лица към 31.12.2008 г. и договорите с предмет маркетингово проучване с посоченото дружество и физическо лице. По повод авансовото плащане е установено, че по счетоводни справки на сметка 501 "Каса" няма отразено плащане в размер на 300 000.00 лв. към 29.07.2009 г. По повод отказано е право на данъчен кредит в размер на 51 880.36 лв. по фактура № 3000001224 от 31.07.2009 г., издадена от "Пасат - МН" ООД, с предмет "плащане по договор". По повод на тази доставка е установено плащане по банков път, като във връзка с договор за СМР от 15.04.2009 г., с който е осъществено превъзлагане на "Изграждане и оборудване" ЕООД, са представени четири броя протоколи за установяване извършването и изплащането на тези СМР в обект в кв. Железник, гр. Стара Загора. Представени са и други счетоводни документи по повод осъщественото превъзлагане, включително три броя протоколи за установяване на извършването на процесните работи. Направена е съпоставка между тях и фактите, които материализират по отношение на прекия и предходния доставчици. Констатиране е разминаване между датата на процесната фактура и датите на издадените протоколи от дружеството - предходен доставчик и протоколите от прекия доставчик. Прието е, че посоченото дружество не се явява подизпълнител и представените протоколи от него са неотносими към договора от 15.04.2009 г., който не е представен, като се твърди, че превъзлагането е извършено устно. По повод начислен са лихви за просрочие в размер на 1 782.12 лв. са във връзка с представени бележки, издадени от ревизираното дружество на четири физически лица по повод закупени от тях апартаменти. Констатирано е, че извършените плащания, които са авансови такива, ревизираното лице не е издало фактури на датата на плащането - 25.01.2009 г., а е издало такива на датата на изповядване на сделките по нотариален ред и лихвите се явяват такива за несвоевременно начисляване на данъка. По повод допълнително ДДС в размер на 1 147.30 лв. е установено, че с договор от 26.06.2009 г. дружеството е прехвърлило на Министерство на отбраната правото на собственост върху недвижими имоти, като е предвидено, че разходите за таксите за вписване в Агенцията по вписванията и други такси, дължими по договора, са за сметка на продавача. На основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМДТ се освобождават от данък при придобиване на имущество от държавата общините, респ. остава само такса по вписване. Заплатена е такса в размер на 5 736.48 лв., като на основание чл. 26, ал. 3 от ЗДДС в данъчната основа следва да се включат всички дължими данъци и такси, което не е направено от ревизираното дружество, поради което е увеличена посочената основа и е доначислен ДДС. При таза възприетата и установена фактическа обстановка по делото и при съобразяване с експертизите по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, правилно съдът е обосновал преценката си за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По повод касационното възражение, че са събрани достатъчно първични счетоводни документи, които обосновават реалността на доставките, то същото е неоснователно по изложените по-горе съображения, като самият експерт по ССчЕ в съдебно заседание заявява, че не може да се обоснове точен извод, доколкото е работено само по представените по делото писмени доказателства и не е осъществявана проверка в счетоводствата на доставчиците, поради неоткриване на адресите им. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна са присъдени в първоинстанционното производство в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и с оглед на изложеното,