Определение № 4066 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2024 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал.7 от АПК. Образувано е по частна жалба на О. Ганев от гр. София, подадена против Разпореждане № 1803 от 15.02.2024 год. по адм. дело № 496/2024 год. на Върховния административен съд, постановено от председателя на Шесто отделение по реда на чл. 215, т. 4 и чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на оспореното разпореждане поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и приемане на касационната жалба за процесуално допустима. Ответникът - директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че при извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6 от АПК, председателят на Шесто отделение на Върховния административен съд е установил, че касационната жалба на О. Ганев от гр. София е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е постановено в производство по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по жалба на О. Ганев против Решение № 1040-21-150 от 01.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него Разпореждане № 214-00-10072-1 от 01.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на частния жалбоподател за периода 08.07.2022 г. – 07.05.2023 г. в размер на 81.11 лв. дневно. Съгласно чл. 119 от КСО, решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лева, букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Процесното разпореждане попада в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. С оглед конкретното оплакване на частния жалбоподател следва да се посочи, че предвид редакцията на чл.119 от КСО размерът на паричното обезщетение е от значение за преценката на допустимостта на подадени касационни жалби единствено по отношение на първоинстанционните решения, с които съдът се е поизнесъл по жалби срещу административни актове по чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, а настоящият случай не е такъв. От гореизложеното се налага извод, че касационният съдебен контрол върху обжалваното от О. Ганев от гр. София Решение № 6531 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4459/2023 г. на Административен съд - София - град е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО и то е от категорията съдебни актове неподлежащи на оспорване. При наличието на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК председателят на Шесто отделение на ВАС е процедирал съобразно чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и правилно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което обжалваното разпореждане, предмет на настоящето производство е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Шесто отделение,