Определение № 47 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 473/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение №260, постановено на 20.12.2016г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по ч.гр.д.№4767/2016г. е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба вх.№6665/27.06.2016г. против определение №261 от 27.05.2016г. по ч.гр.д.№209/2016г. на Бургаския апелативен съд и същата е върната на жалбоподателя като производството по ч.гр.д.№4767/2016г. е прекратено. Определението е обжалвано от [фирма] чрез процесуалните им представители адв.А. П. Т. и адв.М. Т. Г. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът не е съобразил задължителните указания, дадени в т.10 на ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които когато въззивният съд осъществява функция по администриране на постъпила срещу възизвното решение касационна жалба, респективно частна касационна жалба срещу въззивно определение, той не разглежда делото в качеството си на въззивна инстанция по спора и не го решава по същество, поради което разпоредбите на чл.20 ГПК, чл.83, ал.1 ГПК и чл.105 ЗСВ са неприложими. Излага съображения, че връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл.286, ал.1 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане, което се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, които действия въззивният съд не извършва в качеството си на въззивна инстанция по спора като поддържа, че именно с тази функция на БОС тричленният състав на Второ ГО не се е съобразил при постановяване на обжалваното определение. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от [фирма] частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тричленният състав на ІI ГО на ВКС е приел, че определенията на апелативните съдилища, с които се потвърждават определения по чл.274, ал.1 ГПК на окръжните съдилища като въззивна инстанция, са окончателни, така както са окончателни и определенията на ВКС, постановени в производство по чл.274, ал.2, изр. 1, предл.1 ГПК доколкото различната функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актове по чл.274, ал.1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Прието е, че противното би означавало различно третиране по отношение на частни жалби в зависимост от степента на въззивния съд с оглед инстанционния контрол на определенията по чл.274, ал.1 ГПК. Така изложените съображения за недопустимост на подадената от [фирма] частна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производство по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК следва да бъдат споделени изцяло. С изменението на чл.274, ал.2 ГПК /обн.ДВ.бр.50 от 2105г./ беше установена различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актове по чл.274, ал.1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ за разлика от предхождащата това изменение редакция на разпоредбата, съгласно която определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от въззивна инстанция /окръжен или апелативен съд/ подлежаха на обжалване с частна жалба само пред ВКС. Изменение на правилата за функционалната подсъдност, както е прието и в обжалваното определение, не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, доколкото в ЗИДГПК, обн.ДВ.бр.50/2015г. това изрично не е предвидено – определенията на окръжните съдилища като въззивна инстанция, постановени по реда на чл.274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба само пред съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен; определенията на апелативните съдилища като въззивна инстанция, постановени по реда на чл.274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване само пред ВКС, чийто съдебен акт е окончателен; определенията на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, чийто съдебен акт е окончателен. Противното тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, както е прието и в обжалваното определение, би означавало различно третиране по отношение на частни жалби в зависимост от степента на въззивния съд с оглед инстанционния контрол на определенията по чл.274, ал.1 ГПК, каквото ГПК не предвижда. Доводите на жалбоподателя, основани на разясненията досежно осъществяваните от въззивния съд функции, дадени в т.10 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не могат да бъдат споделени, тъй като тези разяснения са дадени при действието на изменената редакция на ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение