Определение № 302 от 28.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 410/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 25005189/25. 01.2022 г., допълнена с молба вх. № 25017691/02.03.2022 г., подадена от П. Т. Д., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 262760/27.04.2021 г. по гр. д. № 16942/2019 г. на Софийски градски съд. Впоследствие са подадени молба вх. № 25062456/15.09.2022 г., молба вх. № 25062841/19.09.2022 г. и молба вх. № 25069381/21.10.2022 г. от адвокат Е. И., назначена за служебен адвокат на молителя с разпореждане № 20055320/29.08.2022 г. по гр. д. № 16360/2018 г. на Софийски районен съд. С атакуваното решение е потвърдено решение № 75279/26.03.2019 г. по гр. д. № 16360/2018 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Т. Д. срещу А. З. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ вилно място с площ от 750 кв. м., находящо се в [населено място], район „О. “, вилна зона „Л.“, [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, на основание давностно владение в периода от 2002 г. до 2014 г., и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху описания имот. С определение № 60398/17.11.2021 г. по гр. д. № 3037/2021 г. на ВКС, I г.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съществуват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно при разглеждането му, тъй като съобщението на първоинстанционния съд, съдържащо указания за представяне на писмени доказателства, не било надлежно връчено на процесуалния представител на ищцата. Ето защо тя не е могла да представи писмени доказателства при разглеждане на делото. Прави се искане ВКС да изиска от МДТ-СО-Район „О. “ заверен препис от подадена от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърди, че същата ще рефлектира пряко върху изхода на процесния спор за собственост. В молба вх. № 25062456/15.09.2022 г. се съдържа изброяване на следните документи: НА за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание от 30.01.1984 г., саморъчно завещание от 02.02.1982 г., удостоверение от техническа служба - кметство Горна баня, издадено на Т. Н. от 14.04.1994 г. и молба декларация за наследници и молба от П. Т. Д. от 03.08.2008 г. до началника на ОСЗГ-Овча купел. В молба вх. № 25069381/21.10.2022 г. се твърди, че в исковото производство няма доказателства за получаване на съобщение с указания за представяне на доказателства от процесуалния представител на ищцата. Посочва се, че са налице нови писмени доказателства, тъй като при започване на делото през 2014 г. е дадено уверение от АГКК, че документите на ищцата са изрядни и че е допусната грешка, изразяваща се в неизпращане на съобщение до последната за вписване като собственик на имота. Това обстоятелство е използвано от бащата на ответника, като той се е вписал като собственик на целия имот. Ответникът по молбата за отмяна – А. З. А., [населено място], чрез пълномощника адвокат Г. Д., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Така изложените обстоятелства обаче не обосновават посочената хипотеза. Съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал - която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. По делото се установява, че с разпореждане № 20007916/26.01.2022 г. по гр. д. № 16360/2018 г. на Софийски районен съд е констатирано, че подадената молба вх. № 25005189/25.01.2022 г. е нередовна и са дадени указания на молителя в двуседмичен срок от връчване на съобщението /01.03.2022 г./ да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на решението, на които се позовава, в това число да посочи кои са новите писмени доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно и какво е значението им за делото. С разпореждане № 20048513/18.07.2022 г. по гр. д. № 16360/2018 г. на Софийски районен съд адвокат Н. М. е назначена за служебен адвокат на П. Т. Д., като съдът е указал препис от молбата за отмяна, както и от разпореждане № 20007916/26.01.2022 г. да се връчи на адвокат М.. Във върнатото съобщение до адвокат М. е удостоверено, че е отписана от регистрите на адвокатурата и не може да осъществи процесуално представителство на страната. С разпореждане № 20055320/29.08.2022 г. по гр. д. № 16360/2018 г. на Софийски районен съд адвокат Е. И. е назначена за служебен адвокат на П. Т. Д., като на същата са изпратени препис от молбата за отмяна и от разпореждане № 20007916/26.01.2022 г. за отстраняване констатираните нередовности на молбата за отмяна. Съобщението е връчено на 08.09.2022 г. на адвокат И., заедно с преписи от разпореждане № 20055320/29.08.2022 г., молба за отмяна и разпореждане № 20007916/26.01.2022 г. В подадените молба вх. № 25005189/25. 01.2022 г. и молба вх. № 25017691/02.03.2022 г. не се посочват и не се представят конкретни писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са изложени никакви твърдения за новооткрити обстоятелства по смисъла на същата разпоредба. Молителят не твърди откриване на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са му били известни, респ. не е могъл да представи пред инстанциите по същество до приключване на делото поради обективна невъзможност. Излага само твърдения за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /липса на надлежно уведомяване на страната за дадените от съда указания за представяне на доказателства/, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК. В уточнителна молба вх. № 25017691/02.03.2022 г. се твърди единствено, че подадената от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ ще рефлектира върху изхода на спора, без да се посочи в какво точно се изразява същественото значение на декларацията за делото и как същата ще се отрази върху разрешаването на правния спор. Сходни твърдения са изложени и в подадените от адвокат И. молба вх. № 25062456/15.09.2022 г., молба вх. № 25062841/19.09.2022 г. и молба вх. № 25069381/21.10.2022 г. Уточнителна молба вх. № 25062456/15.09.2022 г. съдържа изброяване на документи, без да се посочи значението им за делото, респ. дали същите представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и без да се представят към молбата. С оглед датата на връчване на препис от разпореждане № 20055320/29.08.2022 г. и приложените към него документи на процесуалния представител на молителя /08.09.2022 г./, следва да се приеме, че предоставеният от съда срок за конкретизиране на молбата за отмяна е изтекъл на 22.09.2022 г. Въпреки многократно даваните указания от страна на администриращия съд, констатираните нередовности не са отстранени към настоящия момент. След като молителят не е изложил коректно обстоятелства и не е посочил писмени доказателства, които да обосноват соченото от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., на ВКС, ОСГТК, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество. Предвид изложеното молбата за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото в полза на А. З. А. следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.