Определение № 470 от 18.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е определение № 2061 от 25.06.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 1206/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане на Варненския районен съд, ХХІ състав от 25.05.2010 год. по гр.дело № 4854/2000 год. за оставяне без уважение молба от 18.05.2010 год. за издаване на изпълнителен лист. Недоволен от определението е жалбоподателят/ищец/ М. П. Б. от[населено място], представлявана от адвокат Н. Н. Н. от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, свързани с приложението на чл.330, б.”г” ГПК/отм./. Ответниците по частната касационна жалба П. В. П., И. А. П., М. М. М. и Д. С. М., всички от[населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че на 09.11.2004 год. е издаден изпълнителен лист на частния жалбоподател по отношение на П. съобразно осъдителния диспозитив по искова претенция с правна квалификация чл.109 ЗС както е отбелязано и по решение на Варненския районен съд от 30.07.2003 год. по гр.дело № 4854/2000 год. Взето е предвид, че след решение № 46 от 06.07.2006 год. по гр.дело № 3113/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено решението от 10.08.2004 год. по гр.дело № 1716/2003 год. на Варненския окръжен съд в частта за уважаване негаторните искове по чл.109 ЗС срещу четиримата ответници-семействата М. и П. е постановено решение № 708 от 26.06.2008 год. по гр.дело № 1249/2007 год. на Варненския окръжен съд за потвърждаване/оставяне в сила/ на първоинстанционното решение по иска по чл.109 ЗС срещу всички ответници. Освен това с определение № 191 от 16.03.2009 год. по гр.дело № 7/2009 год. състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на последното въззивно решение. Съобразено е, че молба от 18.05.2010 год. за издаване на изпълнителен лист срещу П. е неоснователна тъй като такъв е издаден на 09.11.2004 год. и получен от пълномощника на ищцата. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно разпореждане за отказ да се издаде изпълнителен лист на основание чл.405, ал.1 ГПК намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални въпроси да са съществени. М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено. М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представените съдебни актове касаят различна фактическа обстановка: ТР № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК е свързано с приложението на чл.330 ГПК/отм./, че с настъпването на някое от основанията, посочени в чл.330, ал.1, букви „А” до „Е” ГПК/отм./ принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не; Определение от 20.07.2009 год. по в.ч.гр.дело № 207/2009 год. на Г. окръжен съд касае отхвърляне молба за обезсилване на изпълнителен лист, но след отмяна по чл.231 ГПК /отм./. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение