Определение № 288 от 31.05.2011 г. на ВКС по д. № 286/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. и П. Т. срещу определение на състав на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1216/10 г., с което е върната като нередовна молбата им за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. №1758/08 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответницата по частна жалба Л. Х. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, в друг състав, като разгледа частната жалба я намира за неоснователна, поради следното: С обжалваното определение е прието, че не са отстранени в срок, при дадени на молителите указания и възможност за това, нередовностите в молбата за отмяна – представени са без преписи за противната страна документи, на които тя не се основава. Молителите в уточняващата молба, на която сега се позовават, не са посочили конкретно новите обстоятелства, които искат да установяват с представените нови доказателства: удостоверение от Държавна психиатрична болница – П. и от [община]. Това, че първоначалната ищца Сн. М. не е поставяна под запрещение, нито е лекувана за психично заболяване в психиатрична болница е установено по делото от съдебно - психиатричната експертиза. С оглед предмета на доказване по иска с пр. осн. чл.31 от ЗЗД – предявен и уважен срещу тях в инстанционното производство, и периода, за който се отнася удостоверяването в представените с молбата документи, молителите са могли да ги поискат и представят при разглеждане на делото пред инстанциите по същество. Производството за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК е извънинстанционно и - както сочат и частните жалбоподателя – се основава на определени в закона предпоставки, изброени в обжалваното определение. Те следва да са посочени в молбата, така че да очертават конкретна хипотеза / хипотези/ за отмяна и да са подкрепени с доказателства. В случая в молбата за отмяна – първоначална и допълнителна, нови обстоятелства не са посочени. Такива от значение за спора, които страната не е знаела и не е могла да знае или да докаже при разглеждането му, не се установяват и от представените 2 удостоверения, нито е изпълнено указанието за представяне на доказателствата с препис за противната страна. Така са налице основанията за връщане на молбата по чл.306, ал.2 от ГПК, както е прието в обжалваното определение. Частната жалба е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о.