Решение № 14236 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2017 г.

Решение № 14236 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. С. срещу решение № 41/23.06.2017 г. по адм. д. № 36/2017 г. по описа на Административен съд - Т.. С решението, постановено в производство по реда на Г. десета АПК, раздел I, във връзка с чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. М. С. против Заповед № ЗД/Д-Т-023/28.02.2017 г. на ИД директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Т.. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 6 и т. 9 и чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) е прекратено настаняването на малолетния И. В. А. с майка Р. М. Р. и баща В. А. Р., в професионалното приемно семейство на Г. С. и е разпоредено детето да бъде отглеждано в професионалното приемно семейство на С. Е.. В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Административен съд Т. и се иска отмяната му. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът по касация - Директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Т., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касация - С. К. Е. от гр. Т., редовно уведомена, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд Т., което засяга интересите и правната й сфера по негативен начин. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е прекратено настаняването на малолетния И. В. А. с майка Р. М. Р. и баща В. А. Р., в професионалното приемно семейство на Г. С. и е разпоредено детето да бъде отглеждано в професионално приемно семейство на С. Е.. В разпоредбата на ал. 1, чл. 25 от Закона за закрила на детето (озаглавена "Основания за настаняване извън семейството"), е предвидено, че може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Чл. 26, ал. 1, предл. второ предвижда, че до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Процесният случай попада в хипотезата по чл. 27 от ЗЗД, а именно "Временно настаняване по административен ред". Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Според изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗД, в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на: 1. детето - при спешни мерки; 2. родителите - във всички останали случаи. В разпоредбата на чл. 29, т. 6 и т. 9 от Закона за закрила на детето е предвидено, че настаняването на детето извън семейството се прекратява: по т. 6 - с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1; по т. 9. при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. С процесната заповед на директора на ДСП Т., като е взет предвид социален доклад, изготвен от Ив. Станкова с длъжност главен социален работник в отдел "Закрила на детето" и положението на детето И. В. А. и е констатирано наличие на обстоятелствата по чл. 29, т. 9 от ЗЗД (чл. 29 - Настаняването на детето извън семейството се прекратява - 9. при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес;), е наредено прекратяване на настаняването на детето И. В. А., в професионалното приемно семейство на Г. М. С. гр. Т.. На детето е определено да бъде предоставена заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. К. Е. от гр. Т. за периода от 28.02.2017 г. до 30.05.2017 г. включително. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. С. срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към пълно и всестранно изяснена фактическа обстановка по случая въз основа на събраните по делото доказателства - социален доклад и сведения, разпит на детето в с. з. където то е заявило, че не желае да живее при Г. С. - защото не го храни добре, страх го е от нея. Установява се от доказателствата по делото също, че касаторката не е полагала задължителните грижи за очите на детето (страдащо от глаукома и нарушено зрение поради израстване в кувьоз), налице са данни за оскъдно хранене на детето, сведения за извършени блудствени действия от страна на дъщеря й по отношение на детето. Във връзка с последните е било образувана проверка пр. № 215/2017 г. по описа на РП - Т., по сигнал на директора на Д "СП" Т., същата е прекратена с постановление на Районна прокуратура - Т., но е бил съставен предупредителен протокол по отношение на касаторката. Касаторката не представя доказателства, които да оборят по неоспорим начин описаните по-горе констатации на административния орган и на първоинстанционния съд, въз основа на които е направен изводът, че издадената заповед на директора на Д "СП" Т. за прекратяване на настаняването му в нейното професионално приемно семейство, е в интерес на детето, здравето и благосъстоянието му. Предвид на това, настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че заповедта на директора на ДСП Т. е законосъобразна и правилно е отхвърлено оспорването срещу нея с решението на Административен съд Т.. Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.