Определение № 1255 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 402/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 10.12.2010г. по гр.д.№ 441 / 2010г. на ОС Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от Н. И. П. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателката – Н. И. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото - основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Н. И. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение в [фирма], на длъжността „ акушерка" в медицинската служба, обслужваща [населено място]. С атакуваната заповед № 2/11.03.2010год. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността „акушерка", за което е взето решение на 05.02.2010г. и считано от 11.03.2010г. посочената трудова функция действително е била премахната. Изложени са съображения, за това, че решението на работодателя да извърши съкращение не подлежи на съдебен контрол. Било е отправено и надлежно предизвестие, което е получено от ищцата на 08.02.2010г. Съдът като е приел, че уволнението е законосъобразно е отхвърлил като неоснователни и акцесорните искове. Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба ищата-жалбоподател е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за делото, като не е обсъдил всички доказателства по делото и по материалноправен за момента към който следва да е налице съкращаването на щата - преди или след отправяне на предизвестието за прекратяване трудовия договор, по които въпроси съдът е взел решение в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 31.01.2001г. по гр.д.№1092/2000г. на ВКС, в което е прието, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, ако в нея е посочено общо основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ и ако преди уволнението работодателят не е довел до знанието на работника точното основание за прекратяване на договора. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос. На същия е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС в решение от 18.05.2010г. по гр.д.№3697/2008г. ІV г.о. на ВКС и решение от 09.05.2011г. по гр.д.№421/2009г. ІV г.о. на ВКС, в която е прието, че за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото, както именно е постъпил и въззивния съд в обжалваното решение. На поставения за разглеждане материалноправен въпрос за момента към който следва да е налице съкращаването на щата - преди или след отправяне на предизвестието за прекратяване трудовия договор също е даден отговор в съответствие със задължителна практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 02.12.2010г. по гр.д.№1565/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието релевантният момент, към който следва да се преценява правилно ли е упражнено правото на уволнение с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е моментът на връчване на предизвестието, и тъй като в случая към този момент е налице съкращение на щата, каквато преценка е направена и от въззивния съд в обжалваното решение. Ето защо същият не може да обуслови допускане на касационното обжалване на основанията посочени в чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът