Определение № 760 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2023 г.

Производството е по е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Постъпила е молба от „КМ - 33“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Н. Панчева, чрез процесуалния му представител адв.А. Александров, за изменение на решение № 11943 от 05.12.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 3134/23г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че с решението жалбоподателят „КМ – 33“ ЕООД е осъден да заплати на НАП - София разноски по делото общо в размер на 31 945,67лв., в това число юрисконсулско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция в размер на 15 122,84лв. В молбата се твърди, че с касационната жалба е поискано присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 770лв. за всяка инстанция и присъждайки възнаграждение над този размер съдът се е произнесъл плюс петитум. По изложените аргументи моли Върховния административен съд да измени решението си в частта му за разноските, като бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 770лв. за всяка съдебна инстанция. Ответният по молбата директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Н. Новакова взема становище, че искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 15 122,84лв. е направено своевременно и молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Съгласно 248,ал.1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. От данните по делото е видно, че с решение № 11943 от 05.12.2023г. постановено по адм.д. № 3134/23г., Върховния административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение № 104 от 17.01.2023г. на Административен съд – Пловдив град, второ отделение, ХІІІ-ти състав, постановено по адм.д. № 1098/2021г., като вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на „КМ - 33“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Н. Панчева, против ревизионен акт № Р - 16001620003444 – 091 – 001/06.01.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 203 от 05.04.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „КМ - 33“ ЕООД, [ЕИК], допълнително е начислен ДДС в размер на 121 360,05лв. и е отказан данъчен кредит в размер на 115 788,08лв. ведно лихви за просрочие в размер на 24 692,77лв. за данъчни периоди м.08 – м.11/2019 и м.02 – 05.2020г. С решението съдът е осъдил „КМ - 33“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Н. Панчева, да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 31 945,67 /тридесет и една хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева. Видно от мотивната част на решението, присъдената сума включва в себе си 1 700лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция и юрисконсулско възнаграждение в размер на 15 122,84лв. за всяка една съдебна инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 161,ал.1, изр.трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С касационната жалба действително е поискано присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 770лв. за всяка съдебна инстанция. На 01.09.2023г. /стр.30 – 32 от делото/ по делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на Д „ОДОП“ Пловдив, с което е поискано присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 15 123,64лв. за всяка една съдебна инстанция. Присъждане на юрисконсулско възнаграждение /без посочване на размер/ е поискано и в открито съдебно заседание на 17.10.2023г. /л. 47 – 49 от делото/ от процесуалния представител на Д“ОДОП“ Пловдив /. При така изложените факти и обстоятелства, следва да бъде направен извод, че искането на приходната администрация за присъждане на разноски в присъдения размер е направено своевременно, а твърдението на молителя, че разноските са присъдени „плюс петитум“ е неоснователно. По изложените мотиви настоящата съдебна инстанция намира, че молбата на „КМ - 33“ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв.А. Александров, за изменение на решение № 11943 от 05.12.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 3134/23г. в частта му за разноските, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн.чл.248,ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,