Определение № 56 от 28.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1081/2011 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 2 НПК по повод разпореждане от 7.02.2011 г. на съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 1784/2011 г. на Софийския районен съд, изпратено за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 7.02.2011 г. съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 1784/2011 г. по описа на Софийския районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Поначало въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен съд, е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс като изключение от общите правила за местната подсъдност, затова и въведените условия, в т. ч. в хипотезата на чл. 43, т. 2 НПК следва да бъдат интерпретирани стриктно. В разглеждания случай съдията-докладчик от Софийския районен съд е приел, че служебните функции на пострадалия в качеството му на следовател от Националната следствена служба се упражняват върху територията на цялата страна. При това положение само по себе си обстоятелството, че седалището на посочената служба се намира в[населено място] не е от естество да породи съмнение в безпристрастността на едно съдебно решение, респективно да оправдае поисканото отклонение от правилата за подсъдността. Искането на съдията-докладчик, направено на основание чл. 43, т. 2 НПК с разпореждане от 7.02.2011 г., следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК