Решение № 15570 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2014 г.

Решение № 15570 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на "ХОМЕ ДЕКОР" ООД със седалище и адрес на управление: с. Гурмазово, община Божурище, област София, ул. "Гурмазовско шосе" № 77, подадено чрез процесуалния му представител адв. Иванова, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 9177/1.07.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 1376/2014 г. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК. Твърди се, че след постановяването на решението са открити нови обстоятелства, установени с нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, а именно извършвани други сделки със земеделски земи, намиращи се в землището на м. Бенковски, Район "Средец" на СО, в процесния период от време 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г., а не само посочените от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Това обстоятелство би променило определеното с оспорения административен акт равностойно обезщетение, определено за отчуждаването на недвижимия имот. Освен това се твърди неистинност на заключението на вещото лице, поради наличието на сделки, които не са взети предвид при изготвянето му. Предявява се инцидентен установителен иск за установяване на тази неистинност. В искането се излагат и доводи за нищожност на решението, поради това че съдът е нарушил принципите на служебното начало и принципа на обективната истина, тъй като не е задължил вещото лице да изготви заключение съобразно приложимия закон. Претендира се отмяна на решението на ВАС, трето отделение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по искането - Министерски съвет на Република България оспорва същото като недопустимо и неоснователно чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева. Заинт. страна - министърът на финансите - не изразява становище Заинт. страна - министърът на регионалното развитие - оспорва искането като недопустимо и неоснователно чрез процесуалния си представител адв. Рангелов. Заинт. страна - "Агенция пътна инфраструктура" оспорва искането като недопустимо и неоснователно чрез процесуалния си представител юрк. Бъчварова. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ от АПК, е допустимо, а разгледано по същество-неоснователно. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Чл. 239, т. 1 АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Макар да твърди, че са открити след постановяването на решението, чиято отмяна се претендира, нови обстоятелства и са налице нови писмени доказателства, които ги установяват, такива писмени доказателства в настоящото производство от страна на "ХОМЕ ДЕКОР" ООД не се представят. Освен това, такива факти не са твърдени от жалбоподателя в съдебното производство, което е приключило с влязло в сила решение. За да е налице основанието по чл. 239, т. 2 АПК, неистинността на заключението на вещото лице следва да е установена по надлежния съдебен ред, т. е. с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство, в което е предявен установителен иск или в наказателно производство с влязла в сила присъда. Такива влезли в сила съдебни актове, установяващи неистинност на заключението на вещото лице, не се представят, нито се твърди, че са налице. Недопустимо е в производството по отмяна на влязло в сила решение да се разглежда и установителен иск за установяване неистинност на заключението на вещото лице, който подлежи на разглеждане по общия исков ред и от друг компетентен съд. Невъзлагането на допълнително или повторно заключение служебно от съда по реда на чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК с оглед спазване принципите на служебното начало и установяване на обективната истина представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което ако е съществено, т. е. недопускането му би направило възможно постановяване на решение с различен резултат, е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, но не обуславя нищожност на съдебното решение. Нищожността също е касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК. Така или иначе това нарушение не е основание за отмяна по чл. 239 АПК. Основанията за отмяна са изброени изчерпателно в посочения текст на АПК. С оглед на изложеното, искането за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, трето отделение като неоснователно следва да бъде отхвърлено, а производството по предявения установителен иск за установяване неистинност на заключение на вещо лице - прекратено като недопустимо.