Определение № 155 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2016 г.

Подадена е молба с вх. № 2714 от 10.03.2017г./ от касатора [фирма] [населено място], с правно основание чл.282 ал.5 ГПК, с искане да бъде освободена внесената като гаранция сума в размер на 29 260лв. главница и 8 492лв. разноски, като същата бъде преведена по посочена сметка. Копие от същата е изпратено на П. Л. Д. с указания за изразяване на становище. Уведомлението е върнато с отбелязване, че е получено на 24.03.2017г. от пълнолетното лице, което живее на посочения адрес – С. Р.. След като констатира, че в изпратеното уведомление изрично не е указано на ответната страна да уведоми съда дали е предявил иск за обезщетение за вреди от забавяне на изпълнението, настоящият съдебен състав намери /вж. определение № 332 от 24.04.2017г./, че по молбата следва да се произнесе след като се изпрати на ответника повторно уведомление с надлежни указания и се предостави седемдневен срок за вземане на становище по искането с оглед гаранциите, предвидени в чл.282 ал.4 ГПК. Понастоящем повторното уведомление на ответника се е върнало, с отбелязване, че е получено от С. Р. /негова съпруга/ на 3.05.2017г. и в предоставения срок, отново не е изразено становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 146 от 20.02.2017г., постановено по чл.288 ГПК, съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 22.07.2016г. по в.гр.д.№ 222/2016г. на ОС Шумен, с което същото е влязло в сила. Следователно, към настоящият момент съществуващият между страните спор е разрешен, като [фирма] [населено място] е осъден да заплати на П. Л. Д. сумата от 29 260лв. главница и 8 492лв. разноски. Същата сума е внесена по специалната сметка на ВКС за обезпеченията, във връзка с постановено определение № 233 от 22.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3622/2016г. на І г.о., с което е спряно изпълнението на въззивния акт. Именно защото посочената сума служи като гаранция, че страната ще получи изпълнение на присъденото вземане, съдът двукратно й изпрати уведомление за постъпилото искане за освобождаване на сумата, но становище /или искане/ в тази връзка от ответника не беше получено. С оглед на последното, пред вид нормата на чл.282 ал.5 от ГПК, съгласно която при обезпечено изпълнение на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като иска бъде отхвърлен или производството бъде прекратено и с оглед приключване на спора и липсата на основание за задържане на внесената като обезпечение, по сметката на ВКС сума, направеното искане за освобождаване следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение