Решение № 1135 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2016 г.

т. 3 подават молба - декларация по образец в О. Ш. до края на предходната година. " Видно от декларация № ДК 19000040, депозирана в отдел МД и ТБО при община Ш. на 28.01.2016 г., е че дружеството "Шуменска крепост" АД чрез изпълнителния директор Е. В. С. е пропуснало срокът за подаване на молба -декларация. Ето защо и определената в АУЗД № 003596 от 20.06.2016 г. такса битови отпадъци е съобразена с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ, като в случая се приема, че дружеството не е подало декларация в срок /до края на предходната година и по-конкретно - до края на 2015 г./. Органът в този случай /подадена декларация след преклузивния срок/ е в невъзможност сам да определи ТБО според количеството на отпадъците, защото органът е обвързан с тази разпоредба. Обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта в която община Ш. е осъдена да плати на "Шуменска крепост" АД сумата от 200.00 лв., представляващи разноски по делото. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 29.11.2016 г., при връчено съобщение за решението на 15.11.2016 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че с акта таксата за битови отпадъци е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ, тъй като декларация вх. № ДК 19000040/28.01.2016 г. за определяне на ТБО според количеството отпадъци е подадена след срока по чл. 18, ал. 2, т. 1 от НОАМТЦУТОШ. Съдът е приел, че изложените от органа мотиви не дават отговор на въпроса по каква причина не е възможно да се установи количеството отпадъци, съответно защо в случая се прилага друг евентуален способ за определяне на размера на ТБО, вместо способа, посочен като първи по ред на прилагане. Органът не е обсъждал възможността за установяване на количеството битови отпадъци, генерирано от дружеството, необходимо за определяне на размера на ТБО. Действително редакцията на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредбата, тълкувана изолирано, би подкрепяла становището на административния орган. Нейното тълкуване обаче в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно съобразно смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б., следва да бъде съобразено с ал. 1 на чл. 18 от НОАМТЦУТОШ, както и с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Посочените разпоредби въвеждат задължителна поредност при определяне размера на ТБО. Според съда от тълкуването на цитираните по-горе разпоредби на ЗМДТ следва, че принципът е таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци, а едва при невъзможност да се установи количеството, може да се приложи вторият способ. Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ регламентира условието, при наличието на което е приложимо изключението, а именно: когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Тълкувана в контекста на изложеното, приложимостта на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ е обусловена от невъзможността да се определи количеството отпадъци, въпреки предприетите от административния орган действия или при наличие на някоя от останалите хипотези, разписани в нормата. В конкретния случай, нито в обжалвания АУЗД и потвърждаващото го решение, нито в хода на съдебното производство, административния орган не сочи наличие на обективна пречка за установяване на количеството битови отпадъци, генерирани от дружеството, респективно не представя доказателства, че същото не е установимо. Напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че до 2016 г. дружеството е подавало декларация за определяне на размера на ТБО според количеството отпадъци. Въз основа на декларация с вх. № ДК 19004250/23.12.2014 г. в имота е разположен 1 брой съд за отпадъци с обем 1 куб. м. и на дружеството е определена ТБО съобразно заявеното в процесната декларация и Решение № 782 по протокол № 44 от 28.01.2011 г. на Общински съвет - Ш. относно определяне размера на ТБО в община Ш. (приложимо и за 2016 г., предвид липсата на друго решение, с което до края на предходната година Общински съвет - Ш. да е определил размера на ТБО и на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ). За 2016 г. дружеството е подало декларация на 28.01.2016 г. с вх. № ДК19000040, за определяне на размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци - един брой контейнер с обем 1 куб. м. Действително декларацията не е подадена в срока по чл. 18, ал. 2 от НОАМТЦУТОШ, но отразените в нея обстоятелства дават информацията, необходима да се определи размерът на ТБО според количеството отпадъци. По делото не се твърди, че предприятието е декларирало по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове. В хода на съдебното производство са събрани и нови доказателства, установяващи, че и през 2016 г. дружеството ползва същият по обем съд за битови отпадъци. В тази насока са констатациите на вещото лице, както и протокол от 06.10.2016 г., обективиращ резултати от извършена проверка от служители на община Ш. и на "РТК" ООД. Видно от тези доказателства, при направен оглед на място е констатирано наличие на един брой контейнер тип "бобър", разположен срещу портала на дружеството. При това положение, количеството отпадъци може ясно да се установи, така както е посочено в декларациите и същото съответства на реално предоставената услуга. Наличието на стандартизиран съд за битови отпадъци, предоставен за ползване от дружеството, както и предвид факта, че честотата на извозване на този съд и цената за един куб. метър отпадъци са регламентирани съответно със заповедта на кмета и Решение № 782 по протокол № 44 от 28.01.2011 г. относно определяне размера на ТБО в община Ш. за 2011 г., обосновават възможността за определяне на количеството отпадъци, респективно за прилагането на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед изложеното съдът е приел, че не е налице условието за приложение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, т. е. за приложение на изключението при определяне размера на таксата за битови отпадъци. Изложил мотиви, че изчисляването на размера на ТБО пропорционално върху данъчната оценка на имота на практика превръща таксата в имотен налог, което противоречи на същността на таксата като заплащане за реално предоставена услуга. Неспазването на установената поредност при определяне размера на ТБО води до нарушаване на принципа, разписан в чл. 8, т. 3 от ЗМДТ за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съдът приел, че дължимият от дружеството размер на ТБО за 2016 г. по отношение на недвижим имот с партиден номер 127015682130, находящ се в гр. Ш., бул. М. ..№..., следва да се определи според количеството битови отпадъци, посочено от дружеството в подадените декларации вх. № ДК 19004250/23.12.2014 г. и вх. № ДК 19000040/28.01.2016 г., а именно - количеството отпадъци в съдове за битови отпадъци - 1 брой контейнер с вместимост 1 куб. м. Мнозинството от касационния съдебен състав намира решението за неправилно. Чл. 18, ал. 2, т. 1, изречение 1-во от НОАМТЦУТОШ ясно разписва, че "Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 18

т. 3 подават молба - декларация по образец в О. Ш. до края на предходната година. " Видно от декларация № ДК 19000040, депозирана в отдел МД и ТБО при община Ш. на 28.01.2016 г., е че дружеството "Шуменска крепост" АД е пропуснало срока за подаване на молба -декларация. Ето защо и определената в АУЗД № 003596 от 20.06.2016 г. такса битови отпадъци е съобразена с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ, като в случая се приема, че дружеството не е подало декларация в срок /до края на предходната година и по-конкретно - до края на 2015 г./. По делото е безспорно установена датата на подаване на декларация № ДК 19000040, а именно 28.01.2016 г., която дата не се оспорва от процесуалния представител на дружеството. Неправилен е изводът на съда, че мотивите на АУЗД са несъотносими към възникналия правен спор. Именно НОАМТЦУТОШ в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 разписва какво следва да се предприеме, в случай, че декларацията за определяне на ТБО според количеството не е подадена в срок - тогава се заплаща годишната такса върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ. Тези действия са извършени от компетентния да се произнесе гл. инспектор "Данъчни приходи" при община Ш. при издаване на Акт за установяване на задължения АУЗД № 003596 от 20.06.2016 г. Неоснователно е прието от съда, че органът не е обсъдил възможността за установяване на количеството битови отпадъци, генерирано от дружеството, необходимо за определяне на ТБО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ определя какво следва да се извърши. Административния орган в този случай /подадена декларация след преклузивния срок/ не може сам да определи ТБО според количеството на отпадъците, защото е обвързан с посочената разпоредба. Гл. инспектор "Местни приходи" е спазил разпоредбите на наредбата на Общински съвет гр. Ш. Издалият АУЗД няма оперативна самостоятелност, при която да прецени за кои юридически лица, подали декларация извън срока определен с наредбата, да определи ТБО според количеството и за кои не, поради което АУЗД се явява законосъобразен. Решение № 100 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 243/2016 г. на Административен съд Ш., в частта, с която е Акт за установяване на задължения № АУЗД003596/20.06.2016 г., издаден от гл. инспектор "Данъчни приходи" в община Ш., в частта, с която на "Шуменска крепост" АД, в качеството му на собственик на недвижим имот с партиден номер 127015682 130, с адрес гр. Ш., бул. М. ..№..., е определено задължение за ТБО за 2016 г. в размер до 8818,03 лв. не е обжалвано от "Шуменска крепост" АД и е влязло в сила. Предмет жалбата в настоящото касационно производство е съдебното решение, в частта, в която е отменен АУЗД за сумата над 8818,03 лв. до 17754, 96 лв., която е основателна и съдебното решение следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора. Основателна е и жалбата в частта за присъдените разноски, които следва да се определят по правилата на ДОПК. Тъй като в касационната жалба се съдържа частна жалба в частта за присъдените разноски които са присъдени неправилно, за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение изчислени върху сумата 17754, 96 лв. по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 1062 лв. и за касационното производство върху сумата 8936, 93 лв., предмет на касационната жалба в размера по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 777 лв. юрисконсултско възнаграждение.