Определение № 202 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 764/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Х., чрез управителя на дружеството Г. Д. и чрез адв. И. И. срещу решение № 69 от 27.05.2010г., по гр.дело № 73/2010г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 751/24.11.2009г. по гр.дело № 1562/2009г. на Х. районен съд. С последното е отхвърлен искът на дружеството – касатор по чл.183 ЗЗД, предявен срещу П. Д. К. от[населено място] за заплащане на сумата от 13 000 лв., представляваща цената на трактор модел Т-150 К по договор за продажба от 4.10.2008 г. и искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 1100 лв. С отхвърлянето на главния иск е обоснована с неоснователността на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния материалноправен въпрос: кога се реализира сделката за продажба на МПС между търговци – когато е подписан писмен договор с нотариална заверка на подписа или когато е издадена фактура за цената и има частично плащане по нея и вещта е предадена и приета от купувача, т.е. в кой момент търговеца придобива собствеността върху МПС от момента на сключване на търговската сделка или от момента на нотариалната заверка на подписа. Като допълнително основание е посочен чл.280, ал.1, т.2 ГПК- представени са определение №692/1.12.2009г. по т.дело № 686/2009г. ТК Іт.о. и определение № 177/28.11.2008г. по гр.дело №404/2008г. на Vгр.о. на ВКС. Ответникът П. Д. К. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел липсата на договор, по който ответника да дължи изпълнение. Липсата на основание за заплащане на сумата от 13 000 лв., цена на трактора, е обоснована с недействителност на договора за продажба, поради неспазване на изискуемата от чл.144, ал.2 ЗДвП форма за сключване на договорите за продажба на МПС – писмен договор с нотариална заверка на подписа. Според чл. 293, ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена форма или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такъв специален закон е ЗДв.П. Съгласно чл. 144, ал.2 при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори / каквото е продаденото от ищеца на ответника МПС / и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Ако не е спазена посочената от закона форма за трансформация на собствеността, устният договор или в случая фактурата не съставляват основание за продавача да претендира заплащане на цената на вещта. Не е налице специфичното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – разрешеният от съда правен въпрос да е в противоречие с цитираната практика на ВКС, ТК. Въззивното решение на Х. окръжен съд не противоречи на определение №692/1.12.2009г. по т.дело № 686/2009г. ТК І т.о на ВКС. С него не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение поради това, че не е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Не противоречи и на определение №177/28.11.2008г. по гр.дело №404/2008г. на Vгр.о. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали регистрацията на МПС в страната съставлява правно основание на собствеността или тя е само удостоверителен документ с определено значение. С решение № 874 от 18.11.2009 г. по същото дело, ВКС е уважил предявения ревандикационен иск, като е приел, че за опровергаване съдържанието на свидетелството по чл. 141 от ЗДвП не е достатъчно наличието на фактура за закупуването на МПС от чуждестранен доставчик в неговото седалище, а доколкото е платена цената този факт няма правно значение за вещноправната легитимация на ответника, т.е. съдът се е произнесъл при други факти и по друг правен въпрос. Изложеното дава основание да не се уважи искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.