Решение № 1556 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16055/2013 г.

Решение № 1556 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16055/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Бумекс" ООД със седалище гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 7588/4.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7880/2012 г. на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 210/3.05.2012 г. по адм. дело № 352/2011 г. на Административния съд - Велико Търново. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че решение от 21.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по съединени дела С-80/11 и С-142/11, представлява ново обстоятелство, от съществено значение за делото. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, с писмени възражения, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. В искането на "Бумекс" ООД като единствено обстоятелство се сочи наличието на решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Това решение, преценено през призмата на основание по чл. 239, т. 1 от АПК, също не води до основателност на искането. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Чл. 239, т. 1 от АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Посоченото решение на СЕС е постановено преди решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Затова то не представлява ново обстоятелство, което да не е могло да бъде известно на искателя, каквото е едно от изискванията за приложение на чл. 239, т. 1 от АПК. Освен това решението на СЕС, на които искателят се позовава, съдържа тълкувателно заключение относно норми на Директива 2006/112/ЕО, дадено във връзка с преюдициално запитване, отправено от два унгарски съда по висящи пред тях дела. Тълкуването на правото на ЕС, дадено от съда, в рамките на едно безспорно производство, не е абстрактно, а т. нар. "полезно" тълкуване, целящо да подпомогне националния съд при решаването на конкретния правен спор и съобразено със спецификата на конкретната фактическа обстановка по този правен спор. В тази връзка общозадължителният характер на преюдициалното заключение не следва да се надценява и се прилага и по други дела без оглед спецификата на спора. А в случая спорът и е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Посоченото решение на СЕС не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Съществуващите на общностно ниво механизми дават възможност всяко засегнато лице да иска от компетентния орган започване на производство по установяване нарушение на ЕС, в което именно производство, СЕС след сезиране от Европейската Комисия, следва да прецени действително нарушено ли е общностното законодателство. При положителен отговор на въпроса на съответната държава членка следва да бъде даден срок за отстраняване на нарушението и последиците от него. Едва в подобна хипотеза съдът ще разполага с годен титул, установил незаконосъобразност на влязло в сила съдебно решение. Подобна ревизия на влязло в сила съдебно решение обаче е недопустима по реда на отмяната по чл. 237 - чл. 244 от АПК. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че позоваването на решение от 21.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11, не съставлява основание за отмяна, което налага отхвърляне на искането на "Булмекс" ООД като неоснователно.