Определение № 4152 от 05.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на „Херонфарм“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Е. Костадинова, за допълване на протоколно определение от 12 декември 2023 г., постановено по адм. д. № 9163/2023 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, като бъдат присъдени направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответната страна „Никтранс“ ЕООД, чрез адв. В. Пепелникова, дава становище за неоснователност на искането и иска то да бъде оставено без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав счита молбата за допълване за процесуално допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С протоколно определение от 12 декември 2023 г., постановено по адм. д. № 9163/2023 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение е прекратено производството по делото, поради недопустимост. С молба от 5 януари 2024 г. заинтересуваната страна „Херонфарм“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Е. Костадинова, е поискала допълване на протоколно определение от 12 декември 2023 г., постановено по адм. д. № 9163/2023 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение и присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за процесуално представителство пред Върховния административен съд. В случая разноските са претендирани своевременно, по делото е представен списък по чл. 80 ГПК с молба от 01 декември 2023 г., и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното възнаграждение от 1000 лева е заплатено в брой. С протоколното определение съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноските. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, която регламентира правото на заинтересуваната страна на разноски, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. За да е налице непроизнасяне на съда по дължимостта на разноските за съдебното производство трябва да е надлежно сезиран със съответното искане. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като съдът не се е произнесъл по него в крайния съдебен акт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство, същото е подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде уважено. С отговора на настоящото искане ответната страна „Никтранс“ ЕООД е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват, тъй като на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата размерът им е дори под законоустановения минимум от 1250 лева. Неоснователно е възражението, че е възможно само допълване на решение, но не и на определение, изхождайки от нормата на чл. 176 АПК. Разпоредбата на чл. 176 АПК касаеща допълване на решението е относима само в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по част от исканията, отнасящи се до съществото на спора. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в Дял трети „Производства пред съд“ въпроси се прилага ГПК. Допълването на решението или определението в частта на разноските се извършва по реда на чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение