Определение № 2720 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Барашка срещу Определение от 16.01.2024 г. по адм. дело № 9521/2023 г. на Върховния административен съд, в частта, в която е оставено без уважение искането й за предоставяне на правна помощ в производството по частната жалба срещу Определение № 11200 от 16.11.2023 г., постановено по същото дело. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му, в частта с която е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба от адвокат, като предпоставка за редовност на оспорването, обуславящо обезпечаване на достъп до правосъдие. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото и доводите на оспорващата, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е определението на тричленния състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на Р. Барашка за предоставяне на правна помощ в производството по частната й жалба срещу Определение № 11200 от 16.11.2023 г. по адм. дело № 9521/2023 г. по описа на Върховния административен съд. При постановяване на обжалвания акт, тричленният състав е взел предвид декларираните от Р. Барашка данни за материално положение и гражданско състояние и приложените доказателства, въз основа на които е констатирано, че средномесечният доход на лицето през периода преди завеждане на частната жалба, произтичащ от получаване на социални помощи в чужбина, възлиза на 857, 56 евро. Във връзка с горното е прието, че това изключва възможността същата да не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса по смисъла на чл. 227а, ал. 2 АПК в размер на 30лв. Обоснован е извод, че по същата причина, а и поради очевидна неоснователност на претенцията, по смисъла на чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Частният жалбоподател изрично е посочил, че претендира предоставяне на правна помощ единствено, за да бъде изпълнено нормативното предписание на чл. 212, ал. 2, във вр. с чл. 231 АПК, според което касационните/частни жалби се приподписват от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност или производството по делото попада в предметния обхват на изрично изброените изключения в същата разпоредба. Правната последица от неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите в срок, е установена в разпоредбата на чл. 213а, ал.6, т.2 АПК и се изразява в оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.1, изр. 2 - ро ЗПП административните дела са изключени от предметния обхват на Глава осма „Особености при предоставянето на правна помощ при международни спорове“. Предвид горното, в случая са приложими общите разпоредби относно достъпа до системата за правна помощ. По делото е представен Формуляр за кандидатстване за правна помощ в друга държава – членка на Европейския съюз, генериран от Европейския портал за електронно правосъдие, в който Р. Барашка е описала естеството на спора, чрез конкретни обстоятелства, място и дата на фактите по делото и др. В същия е предоставена информация за средния месечен доход на Барашка в размер на 857, 56 евро, след приспадане на данък общ доход, изплащане на ипотека и други разходи в общ размер на 395 евро. В молбата си е посочила, че дори преди задължителните месечни разходи, сумата от 857, 56 евро е под необходимия минимум за живот в Република Италия – 1006, 54 евро на месец за 2023 г., където е нейното местожителство. Не притежава недвижимо имущество в Република Италия, не получава допълнителни доходи в Република България, притежава жилище в гр. Кубрат, обл. Разград, което е ипотекирано въз основа на договор за ипотечен креди с банка ДСК-АД. Така описаните факти изпълняват нормативното изискване на чл. 23, ал. 3 ЗПП. При преценката дали да се предостави правна помощ съдът, взема предвид информацията за факта, че кандидатът не удовлетворява критериите по отношение на финансовите изисквания в държавата-членка на местоживеене или обичайно пребиваване. В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 ЗПП, доколкото от представените доказателства се установява, че частният жалбоподател не разполага с възможността сам да заплати дължимото за приподписване на частната жалба адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, определено по реда на чл. 9, ал. 1 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В допълнение на горното, с оглед етапа на съдебното производство – разглеждане и произнасяне на касационна инстанция по правилността на обжалваното определение и предвид факта, че приподписването на частната жалба е процесуално изискване за нейната редовност, то предоставянето на правна помощ ще обезпечи възможността за упражняване на правото на съдебна защита на лицето. Противното би лишило страната от теоретична възможност за отнасяне на спора й пред по-горен по степен съд за обжалване, въпреки предвидената от закона възможност. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В контекста на изложеното, Върховният административен съд – петчленен състав намира, че на Р. Барашка следва да бъде предоставена правна помощ във вид и обхват по чл. 21, т.2 ЗПП – за приподписване на частна жалба срещу Определение № 11200 от 16.11.2023 г., постановено по административно дело № 9521/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Обжалваното определение, в частта, с която е отхвърлено искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ, следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за извършване на дължимите процесуални действия за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 235 и чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро вр. с чл. 236, АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,