Определение № 372 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 870/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. И. Т. от[населено място], приподписана от адв. А. Н., против въззивното решение № ІV-116 от 1 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 486 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е обезсилено решение № 66 от 26 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 148 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. в обжалваната му част за присъдената сума от 2712 лева обезщетение за неточно изпълнение на договор и делото е върнато за ново произнасяне по предявения иск. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото в мотивите към решението си съдът е обсъдил събраните доказателства и подробно е изложил за кои С. приема, че е налице некачествено изпълнение от страна на ответницата; мотивите са неразделна част от решението и обосновават неговия диспозитив; диспозитивът е в пълно съответствие с мотивите; неправилно въззивният съд приема, че не е възможно извършването на проверка на първоинстанционното решение; не е налице произнасяне по непредявен иск. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 9 на ППВС № 1/85 – съдът се е произнесъл по предявения иск, а въззивният съд не е разгледал мотивите към първоинстанционното решение като неразделна част от него, обосноваваща диспозитива на решението. В допълнително изложение се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 270, ал. 3 ГПК. Ответницата С. З. К., в качеството й на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С решението си въззивният съд приел, че в исковата молба се претендира заплащане на стойността на подробно описани строителни, монтажни и ремонтни работи, извършването на които е необходимо заради некачествено извършени С. от ответницата; в мотивите на съда е прието, че ответницата не е извършила качествено част от тези работи, поради което дължи обезщетение в приетия от съда размер; в диспозитива на решението е присъден същият размер, като поради липсата на изложени мотиви и произнесен диспозитив не е възможно да се установи за кои точно работи искът е приет за основателен и доказан и в какъв размер; тъй като въззивната проверка е невъзможна, решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав. Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане. Поставеният от касатора въпрос за приложението на чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК е от значение за изхода на спора и разрешаването му е обусловило крайния резултат по делото. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с разрешението, дадено в ППВС № 1/85, т. 9. За касационното разглеждане касаторът дължи държавна такса в размер на 54,24 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение