Решение № 35 от 03.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 65/2024 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба вх. № 16692/16.09.2025 г. на И. Х.. В молбата се заявяват твърдения, че решение № 268/15.09.2025 г., постановено по настоящото дело, има нужда от допълване. Формулира се искане съдът да допълни диспозитива му съобразно заявения с исковата молба петитум - да се признае за установено в отношенията между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и И. Х., че договор за срочен банков кредит и анекс № 2/17.11.2020 г. към него са недействителни, като се добави ответната банка, заедно с трите имена и ЕГН на ищцата. Ответникът „Обединена българска банка“ АД, като универсален правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, оспорва основателността на молбата и заявява твърдения, че тя следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените твърденията на страните и провери данните по делото, намира следното: Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право. В случая настоящият състав на съда се е произнесъл изцяло по подадената от И. Д. Х. искова молба и е прогласил нищожността спрямо ищцата и на договор за банков кредит № 134885/19.06.208 г., и на анекс № 2/2020 г., поради което счита, че не е налице хипотеза на непълно решение. Не е налице и фактическа грешка, доколкото в диспозитива на решението ищцата е изписана с нейните три имена и ЕГН. Договорът за банков кредит също е индивидуализиран в достатъчна степен, съответно страните по спора също са ясни. Няма разлика в правните последици на решението в зависимост от това дали в диспозитива е посочено, че се признава нищожността на договор или тя се прогласява. Настоящият състав е процедирал във втората хипотеза, както това е сторено в решение № 384/2019 г. по т. д .№ 2520/2016 г. на I т.о., решение № 87/2019 г. по т. д .№ 848/2017 г. на I т.о. на ВКС и др. С тези мотиви и на основание чл. 250 ГПК настоящият състав на ВКС, ТК, I т.о.