Определение № 5383 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Е. Д. М., приподписана от адв. И. В. Ю., срещу въззивно определение № 944/18.12.2023 г., постановено от Софийския окръжен съд, по ч.гр.д. № 810/2023 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Според него това е така, защото въззивният съд приел иска за преждевременно предявен преди да влезе в сила определение на СРС по гр.д. № 44123/2023 г., от което се твърди, че за ищеца са настъпили вреди, потърсени за обезщетяване по настоящото дело. Към настоящия момент обаче определението било влязло в сила и настоящото дело вече не е преждевременно предявено. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Е. Д. М. е предявил иск против Софийски районен съд за сумата от 24 000 лв., съставляваща обезщетение за нанесени му вреди, чрез незаконно прекратяване на гр.д. №44123/2023 г. Първостепенният съд намерил искът за недопустим, защото в него се съдържат оплаквания против съдебния акт - № 32545/18.09.2023 г., постановен по гр.д. № 44123/2023 г. на СРС, която следва да се разгледа в производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. По въззивна жалба, подадена от Е. М., се е произнесъл състав на Софийския окръжен съд, с определение № 944/18.12.2023 г. по гр.д. № 810/2023 г., като е потвърдил определението на първостепенния съд, но по други съображения. Счел, че искът на Е. М. се явява преждевременно предявен, преди да влезе в сила определение № 32545/18.09.2023 г. на СРС по гр.д. № 44123/2023 г., от което се търсят вреди по настоящия спор. Въззивната инстанция, като анализирала данните по делото, установила, че спорът по гр.д. № 44123/2023 г. е все още висящ. Докато това е така, е възможно прекратителното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за разглеждане, при което исковете биха били лишени от предмет и в бъдеще; възможно е прекратителното определение да бъде потвърдено, като тогава ищецът би могъл да предяви исковете си, които биха имали предмет и биха подлежали на разглеждане. Заключил, че към момента на произнасяне от въззивния съд, исковете се явяват недопустими. Съображенията на съда за преждевременност на сезирането, по същността си са за наличие на правен интерес предвид наличието или не на правен спор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той се основава на факт, настъпил на 22.02.2024 г., след произнасянето на въззивния състав на 18.12.2023 г., който факт не може да бъде взет предвид от касационната инстанция. Гражданският процес е средство за защита-санкция срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и цели да възстанови тяхното законосъобразно състояние. Исковото производство не е самоцел, а е способ за уреждане на възникнал правен спор между насрещните страни. Правен интерес е налице само при наличие на правен спор, а такъв има, когато правото, което едната страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало /твърди се, че съществува понастоящем или е съществувало преди това/. Чрез исковото производство се цели именно установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право при осъдителните искове и предизвикване на правна промяна при конститутивните искове. Спорът относно бъдещи правоотношения е винаги неправен, с някои изрично предвидени в закона изключения, между които не е настоящият казус. Без значение е дали след постановяване на въззивното определение е възникнал правен спор между насрещните страни, който може да бъде разрешен по исков път. В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, съдът