Определение № 9247 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ФК „Ювентус – 95“, с адрес на регистрация [населено място], чрез адв. Георгиев като процесуален представител, против определение № 1620 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело № 313/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответниците – Общински съвет Левски, Спортен карате клуб „Киокушин“, Хандбален клуб „Левски“, ОФК „Левски 2007“, Автомоделен клуб гр. Левски, Спортен клуб по авиомоделизъм гр. Левски, Спортен клуб „Ви ес феерия“ гр. Левски, Спортен клуб по кастингов спорт „Българене“, ФК „Ботев 1419“, ФК „Динамо – Изгрев“, ФК „Обнова 2022“ и ФК „Ботев“, [населено място] не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното определение е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на решение № 112 от 28.03.2024 г. на Общински съвет Левски, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА е разпределена субсидията за 2024 г. на спортни клубове по Наредба № 28 за условията, реда и критериите за финансово подпомагане на спортните клубове и развитието на спорта за всички в община Левски. За да постанови този резултат, съдът приема, че е сезиран с искане на основание чл. 166, ал. 2 АПК да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение. Обосновава извод за неговата неоснователност. Излага съображения за липса на представени доказателства за вида и размера на твърдените вреди, които да обуславят спиране на предварителното изпълнение в частта от акта, с която на жалбоподателя е определена сума за финансово подпомагане за спортна дейност в размер на 22 000 лева. Определението е недопустимо. Видно от съдържанието на оспореното решение с нарочни разпореждания на административния орган по отношение на отпуснатото финансово подпомагане за всеки един от изброените в решението спортни клубове е допуснато предварително изпълнение по съответната подточка от него на основание чл. 60, ал. 1 АПК, с което по същество е допуснато предварително изпълнение на акта на общинския съвет в цялост. Според чл. 60, ал. 2 АПК, разпореждането за предварително изпълнение се мотивира. Възможността за обжалването му съгласно чл. 60, ал. 5 АПК е в тридневен срок от съобщаването на акта, независимо дали е бил оспорен. В тази хипотеза в тежест на административния орган е да докаже наличието на някоя от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При подадено искане по този ред е в тежест на жалбоподателя да докаже наличието на предвидените в нормата условия. В случая жалбоподателят прави искане за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение, като посочва, че не са налице условията по чл. 60 АПК и обратно, налице са предпоставките за значителна вреда за него. При така изложените доводи административният съд неправилно определя предмета на искането, с което е сезиран. Макар и непрецизно формулирано с позоваване на разпоредбите на чл. 166 и чл. 60 АПК, жалбоподателят всъщност заявява искане за отмяна на разпореждането, с което от административния орган е допуснато предварително изпълнение на решение № 112 от 28.03.2024 г. на Общински съвет Левски. В обжалваното в настоящето производство определение липсва произнасяне на първоинстанционния съд по това искане, с което реално е бил сезиран. От съда не е съобразено обстоятелството, че към датата на подаване на жалбата пред него разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на акта не е влязло в сила. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Нормата се отнася до всички актове на общинския съвет и е специална по отношение на общите правила за съобщаване на актовете по АПК. При извършената служебна проверка в интернет страницата на община Левски се установява, че решение № 112 от 28.03.2024 г. е публикувано на 12.04.2024 г. Жалбата до съда е подадена на 02.04.2024 г., т. е. към този момент административният акт още не е бил надлежно съобщен, респ. съдържащото се в него разпореждане за предварително изпълнение не е влязло в законна сила. Предвид изложеното в случая искането следва да се разгледа съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и 7 АПК, а не по реда по чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото тази норма поставя като условие разпореждането за предварително изпълнение да е влязло в сила. Не води до различен извод обстоятелството, че в уточняващата молба от 18.04.2024 г. оспорващият твърди, че е присъствал на заседанието на Общински съвет Левски, на което е взето решението за разпределяне на субсидията на спортните клубове. Узнаването на решението не съставлява надлежно уведомяване, тъй като нормата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА предвижда изричен начин за обявяване на актовете на общинския съвет. След като до момента на подаване на жалбата не е извършено редовно съобщаване на оспореното решение, то срокът по чл. 60, ал. 5 АПК за обжалване на инкорпорираното в него разпореждане за предварително изпълнение не е започнал да тече, съответно подадената на 02.04.2024 г. срещу него жалба е в предвидения тридневен срок и подлежи на разглеждане по този ред. Ето защо, като се произнася по реда на чл. 166, ал. 2 АПК, съдът постановява недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за отмяна на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на решението на общинския съвет. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение