Решение № 10931 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2016 г.

Решение № 10931 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на С. О. срещу решение № 4910 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 9036/2015 г. на Административен съд С. -град, с което по жалба на "А." ООД е отменен мълчалив отказ по искане за прихващане/възстановяване на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци с вх. № ОУМДТ-2600-14/14.04.2015 г. в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" (Дирекция "ПАМДТ)Столична община (СО)-район С., потвърдено по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Кмета на Столична община и е върната преписката на "Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, на компетентния по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във връзка с чл. 128-130 от ДОПК орган, за изрично произнасяне по искане вх. № ОУМДТ-2600-14/14.04.2015 г. за прихващане или възстановяване, подадено от "А." ООД при спазване на задължителните указания по прилагането на закона. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че имотът е земеделска земя и попада в приложното поле на разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, който извод направил въз основа на необективно заключение на вещото лице. Сочи, че имотът попада в строителните граници на населеното място и че от дружеството са подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, което представлява признаване на задълженията в този смисъл. Неправилно съдът приел, че искането за възстановяване или прихващане на суми за ДНИ и ТБО е основателно. Доколкото имотът не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, то за него се дължи ДНИ съобразно подадените от собственика декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ. Доколкото имотът подлежи на облагане с ДНИ, по силата на чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 ЗМДТ, собствениците следва да заплащат и ТБО. Счита, че видно от събраните по делото доказателства, както и от изричното изявление на жалбоподателя, "А." ООД дължи ТБО само за периода, в който не е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Сочи, че претенцията на дружеството за възстановяване на ТБО е погасена по давност. Съгласно законовата уредба (арг. чл. 129, ал. 1 ДОПК) искането за прихващане/възстановяване се разглежда, ако е подадено до 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Съдът бил длъжен служебно да провери давностните срокове и едва след това да прецени основателността на претенциите. Като не взел предвид изтеклата давност съдът допуснал съществено процесуално нарушение, което довело до неправилно прилагане на материалния закон. Счита за необоснован изводът на съда, че размерът на дължимите такси за ДНИ и ТБО е бил заплатен от "А." ООД. Съществуването на платежните нареждания не означава, че действително Столична община е получила посочените в платежните нареждания суми. Вещото лице не е направило необходимите проверки и съдът не му поставил допълнителна задача. Претендира разноски по делото. Ответната страна е представила писмен отговор. Неправилно касационният жалбоподател считал, че след като имотът попада в строителни граници на населеното място не е земеделска земя. В чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ са посочени имотите, подлежащи на данъчно облагане, а в ал. 3 земеделските земи са посочени като изключение от основното правило. По делото е представена заповед на главния архитект на Столична община за отказ да промени статута чрез изработване на подробен устройствен план на имота. Приема се в практиката, че за да попада имота в строителни граници трябва да е обхванат от подробен устройствен план, какъвто не е настоящия случай. Счита, че е неоснователно твърдението за настъпила погасителна давност за възстановяване на сумите за такса битови отпадъци. Не е направено възражение за изтекла давност в първоинстанционното производство, а давността не се прилага служебно. Неправилно жалбоподателят се позовал на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК за да обоснове погасителна давност. В случая основанието за възстановяване е заплащането на недължими суми за ТБО, извършено през 2011 г. и не е погасено по давност към момента на подаване на искането. В искането си за възстановяване на суми дружеството посочило, че за целия пероид е заплатило за ТБО сумата 30849,91 лв., но с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК претендира възстановяване на сумата 19 758, 25 лв., заплатена от дружеството след 2010 г. В писмените бележки излага доводи, че задължението за плащане на данък възниква по силата на закона, а не от подаването на декларации. Имотът попада в територия, определена от Общ устройствен план, но това не променя статута му, за да не бъде земеделска земя следва територията да не е регулирана с подробен устройствен план. Дружеството поискало промяна на статута на имота, с цел осъществяване на строителство върху него, но получило отказ от главния архитект на общината, с доводи, че на тази територия няма изработен подробен ПУП, поради което не може да се осъществи строителство. Така на практика се получава, че една от дирекциите на общината за целите на данъчното облагане счита, че имотът е в строителни граници и следва да се обложи с данък, а другата от която зависи възможността за осъществяване на строителство счита, че не е така. Неоснователно жалбоподателят твърдял, че е изтекла давност на срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Счита, че този срок не е давностен, а за процесуално допустимост на искането. За да тече давност следва да е налице безспорно установено по основание и размер задължение, а случая се оспорва задължението. При давностния срок съдът няма задължение да следи служебно за неговото изтичане както счита жалбоподателя, не е налице и друга характеристика на давностния срок - възможността за спиране и възобновяване. Основание за плащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци не е било налице, поради което моментът след който следва да се изчислява срока по чл. 129 ДОПК е моментът на извършване на плащането, когато възниква основанието за възстановяване на сумите. Счита и че е неоснователно възражението за недоказаност на извършеното плащане. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Съдът е установил, че през 2006 г. дружеството е закупило неурегулиран поземлен имот № 369, находящ се в гр. С., местност СЗП "С. - Север" в кв. 437, с площ от 3, 411 дка. На 24.09.2010 г. дружеството подало декларации за горецитирания имот по чл. 14 и чл. 17 ЗДМТ, във връзка с което заплатило за периода 2010 до 2014 г. сумата от 19 758, 25 лв. за данък върху недвижим имоти и ТБО, ведно със съответните лихви, с приходна квитанция и платежни нареждания. Съдът посочил, че от доказателствата по делото - копие от нотариален акт, се установява, че дружеството е собственик на посочения имот и е заплатило местен данък и такса битови отпадъци, както и лихви върху тях общо в размер на 19 758, 25 лв. за периода от 1.01.2010 г. -31.12.2014 г., обстоятелство, по което страните не спорят и което е установено от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Приел, че от събраните по делото доказателства не се установява имотът да е застроен и че съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза имотът представлява земеделска земя. В нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот е отразено, че дружеството придобива неурегулиран поземлен имот № 369, в квартал № 437, местност "С. север", с площ от 3,411 дка, нанесен в кадастрален лист № 437 по кадастралния план на С. от 1956 г. Видно от скица № Ф00273/16.04.2014 г., имотът представлява "нива" с площ от 3, 411 дка в землището на с. С., в местността "Крушите", IV категория. Съгласно заключението имотът е възстановен като земеделска земя - нива на И. В. Б. с № 002066 в землището на с. С. с ЕКАТТЕ 99120, който и към настоящия момент представлява земеделска земя - нива, за който няма одобрен Подробен устройствен план и по отношение на него не е налице осъществено мероприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. С оглед на това съдът приел, че имотът представлява земеделска земя, поради което приложение следва да намери чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който не се облагат с данък върху недвижимите имоти земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. С оглед на така установеното обстоятелство същите изводи са приложени и по отношение на таксата за битови отпадъци. От събраните по делото доказателства не се установява и посочената услуга да е била извършвана по отношение на имота. От представените по делото доказателства, не е видно границите на територията на район "С.", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и имотите, които не се обслужват от фирмите, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и доказателства за реалното извършване на посочената услуга. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 10, ал 1 от ЗМДТ постановява, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ "Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, а според чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Следователно след като границите на населеното място, определени с устройствен план са строителни граници, то имотът, който попада в общия устройствен план е в строителни граници на населеното място. В случая имотът попада в общия устройствен план, следователно е в строителни граници на населеното място. С изменението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за да се облагат с данък недвижимите имоти е допълнено условието: и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следва да се прецени дали това условие се отнася за двете хипотези на закона когато имотът е в строителни граници и когато е извън тях, но има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. С нормативните промени, извършени през 2011 г. поземлените имоти се облагат с данък след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Първата хипотеза включва в регулативния си обхват случаите на създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). Когато в строителните граници на населените места се включват земеделски земи, е приложим редът за промяна на предназначението им по глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Втората хипотеза обхваща случаите на създаване или разширяване на границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии и процедурата в тези случаи е регламентирана в чл. 21 - 24 ЗОЗЗ.