Решение № 8723 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2015 г.

Решение № 8723 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 825 от 11.05.2015 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1968/2014 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 - неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Излага възражения за противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отмени оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 0132/25.06.2014 г. на старши експерт "Ревизии" при [община], потвърден с Решение № 3/29.08.2014 г. на директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община], изцяло или в частта относно определената такса битови отпадъци /ТБО/. Ответникът по касационната жалба, директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община], не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По възраженията на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и при проверка относно правилното приложение на материалния закон, касационната инстанция констатира следното: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на [фирма], [населено място], срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 0132/25.06.2014 г. на старши експерт "Ревизии" при [община], потвърден с Решение № 3/29.08.2014 г. на директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община]. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 3 АПК, когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Чл. 171, ал. 4 АПК вменява задължение на съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Административен съд Б. в случая е насрочил делото в открито съдебно заседание без да разпредели тежестта на доказване съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК, както и без да даде указания на страните за събиране на доказателства, които не се съдържат в административната преписка. Горното е довело до постановяване на съдебен акт при непълнота на доказателствения материал. С процесния Акт за установяване на задължения по декларация на [фирма], [населено място] с правоприемник [фирма], се определят данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2013 г. по посочена декларация и партида. При възражения за непредоставяне на услугата, както и за липса на фактическа и правна обоснованост на акта /как се определят таксата и данъка в частта относно сградите и земята/, съдът е базирал заключенията си основно върху изслушаната по делото експертиза /в частта относно ТБО/, без да даде указания за събиране на доказателства за доказване на релевантните за спора факти, както и без такива да бъдат събрани в хода на производството. Заповедта на кмета за определяне на границите на районите, в които се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване - л. 28 по делото, обективира единствено волята за предоставяне на услугата в различните й компоненти, но не и реалното й предоставяне. В случая е допусната експертиза, която да отговори на въпроса - предоставяна ли е услугата. Експертизата е дала отговор, че услугата се предоставя, без по делото да са представени и приети доказателства за обосноваване на този извод. Като доказателствено средство, експертизата е за установяване на факти, за които са нужни специални знания. В конкретната хипотеза експертът недопустимо е направил изводи от фактическа и правна страна, без в хода на съдебното производство да са събрани доказателства за установяване на релевантните за спора факти. Многократно ВАС е посочвал, че за да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ - доказана с акт за собственост върху имота, и фактическо престиране и ползване на услугата. В случая нито съдът е указал, нито органът е представил доказателства за предоставяне на услугата в трите й пункта. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се считат, че не са ползвани: Услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той законовото си задължение - чл. 7 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година установяват този факт. По отношение на този пункт, подлежат на доказване следните факти: 1. Правната връзка между недвижимия имот и съответния задължен субект; 2. Размерът на таксата за съответната година, определен с решение на ОбС; 3. Основата, върху която се определя размера - съответно данъчна оценка или отчетна стойност в зависимост от вида и предназначението на имота. 4. Престирането на услугата по първия компонент е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа, но съдът следва да разпредели тежестта на доказване и да укаже на органа за установяването на кои факти не сочи доказателства. Заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 62 ЗМДТ не доказва престиране на услугата, нито доказателствено средство в това отношение може да бъде експертизата, изслушана по делото. За доказване на престирането, ответникът следва да представи писмени доказателства по делото, сред които: Договор между общината и почистваща фирма за извършване на дейностите, Протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма и общината; схема за разпределение на контейнери, пътни листа на превозните средства, извозващи отпадъците и прочие. Същото касае и услугата по пункт втори и трети: Липсват доказателства за извършване на дейности по ръчно почистване на уличните платна; графици, разходни материали, протоколи за снегопочистване и прочие. По делото не са представени и доказателства за функциониране на депо или друго съоръжение за обезвреждане на отпадъци. Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури, но наред с доказателства за фактическото престиране на услугата по трите й компонента, за да възникне задължение за такса. Тъй като в случая съдът не е разпределил тежестта на доказване и по делото не са представени доказателства за реализиране на услугата за всеки от елементите, необоснован и непочиващ на доказателствения материал е изводът на съда за дължимост на таксата за периода. Съдът споделя и извода на касатора за вътрешна противоречивост на мотивите на съдебния акт, както и за противоречие между мотивите и диспозитива на акта. В мотивите на съдебния акт съдът обосновава, че АУЗД е частично незаконосъобразен. С диспозитива се отхвърля жалбата срещу АУЗД изцяло. В тази насока волята на съда относно установената незаконосъобразност остава неясна. По отношение на начисления ДНИ: С решението си съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД изцяло. За касационната инстанция, предвид начина на формулиране на жалбата до административния съд и петитума на искането, не става ясно дали дружеството обжалва АУЗД изцяло или само в частта относно ТБО. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба срещу целия акт, като в жалбата на дружеството се прави искане за отмяна на същия в частта относно ТБО. Тъй като волята на дружеството не е ясно изразена, жалбата при връщане на делото следва да се остави без движение с указания същото да конкретизира петитума на искането. При обжалване на акта и в частта относно начисления ДНИ, жалбоподателят следва да заяви какъв е порокът на акта в тази част. Съдът следва да разпредели тежестта на доказване и по отношение на ДНИ съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК, като в зависимост от претенцията на жалбоподателя следва да даде указания за попълване на преписката с доказателства и в тази част. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение на Административен съд Б. следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи и извод за неправилно приложение на материалния закон. Делото следва да бъде върнато на друг състав на административния съд за ново разглеждане при съобразяване с указанията дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.