Определение № 23 от 18.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 15/2011 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд Перник и Административен съд Перник относно компетентния съд, който да разгледа подадената от Е. В. С. против [община] искова молба. Петчленният състав, предвиден в чл. 135, ал.4 АПК за да се произнесе, съобрази следното: Е. В. С. е предявил против [община] иск по чл. 104, ал.1 ЗДСл за заплащане на обезщетение за периода от 11.12.2009 г. до 28.12.2010 г. през който не е заемал държавна служба в резултат на незаконно прекратяване на служебното му правоотношение. Искът е предявен пред Административен съд Перник, който с определение от 18.03.2011 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане на Районен съд Перник, като е приел, че след като искането за присъждане на обезщетение не е било направено в производството по оспорване на уволнението пред административния съд по реда на АПК, спорът следва да се квалифицира като имуществен по смисъла на чл. 125 ЗДСл и подлежи на разглеждане по общия исков ред. Настоящият състав намира, че спорът е подсъден на Административен съд Перник. До влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс в частта му за съдебното обжалване - 1.03.2007 г., процесуалният ред за разглеждане на споровете за обезщетения за имуществени вреди след отмяна като незаконосъобразен на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение, е регламентиран в чл. 125 ЗДСл, според който имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. С влизане в сила на АПК този процесуален ред е променен. Съгласно чл. 128, ал.1,т.5 ГПК исканията за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица са подведомствени на административните съдилища. Правото на обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл се поражда след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна. Следователно, претенцията има за предмет вреди от незаконосъобразен административен акт и попада в хипотезата на чл. 128, ал.1, т.5 АПК. Предвидената в закона подведомственост на административните съдилища по тези спорове не отпада в случаите, когато искът за обезщетение е предявен самостоятелно. Това следва от разпоредбите на чл. 204, ал.1 и 2 АПК, съгласно които исковете за обезщетения могат да се предявят след отмяна на административния акт по съответния ред или заедно с неговото оспорване до приключване на първото заседание по делото. С оглед на изложеното компетентен да разгледа предявения от Е. В. С. против [община] иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл е Административен съд Перник. По тези съображения петчленен състав на Върховния касационен съд на РБ и Върховния административен съд на РБ