Определение № 4385 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. Василева от АК - Добрич, в качеството й на процесуален представител на Г. Русинова, украинска гражданка, придружаваща непълнолетната А. Йотова, срещу Определение № 112 от 17.01.2024г. по адм. дело № 558/2023 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлено искането й за изменение на Решение № 481/15.12.2023г. по същото дело в частта за разноските. Твърди се, че определението е неправилно и се иска отмяната му, изменение на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер съобразно нормата на чл.8, ал.3 от НМАВ. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция за социално подпомагане – Балчик в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал.3 от ГПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Административен съд – Добрич е изложил мотиви, че не са налице основанията за изменение на съдебното решение, с което Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати на Г. само сумата от 10 лв. разноски за заплатена д.т., а не и претендираното адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита. Приел е „отсъствие на документи относно материалната затрудненост на жалбоподателя, което да обуслови предоставяне на безплатна правна помощ“. Определението е неправилно. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като правилото на чл.38, ал.2 от закона регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.38 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Безспорно, видно от представения пред първоинстанционния съд договор за правна помощ и съдействие /лист 42/, между жалбоподателката и пълномощника й адв. М. Василева е договорена безплатна правна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На следващо място, договореното процесуално представителство е реално осъществено в производството по делото. Налице е и третата изискуема предпоставка на закона – насрещната страна е осъдена за разноски. Следователно в конкретния случай предоставената правна помощ, договорена като безплатна, с оглед кумулативното наличие на визираните предпоставки, следва да бъде присъдена. Наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване, тъй като от значение за присъждане на разноските е изходът на делото и участието на процесуалния представител за постигане на този изход. Независимо от това, жалбоподателката е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която попълнила коректно ЕГН и адрес, семейно положение и родствени връзки, месечните си доходи, но по невнимание пропуснала да отбележи имената си. От казаното следва, че искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е основателно и АС – Добрич е следвало да го уважи. Обратното виждане противоречи на материалния закон и е несъответно на неговата цел. Предвид изложеното, определението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него – да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските, като Агенция за социално подпомагане бъде осъдена да заплати и разноски на адв. М. Василева за осъщественото безплатно процесуално представителство. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ, в относимата й редакция - в минимален размер от 1000 лв. Независимо от уважаване на частната жалба, съгласно трайната практика на ВАС, за производствата по чл. 248 от ГПК не се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,