Определение № 5469 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Е. С., от гр.Варна, с настоящ адрес в Норвегия, против определение № 1092/09.01.2026 г. по адм. дело № 9006/2025 г. на Административен съд-София-град, с което жалбата му, в частта й срещу мълчалив отказ на управителя на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност и пенсия за военна инвалидност, предмет на жалба на С. от януари 2025г., и срещу писмо изх.№ 1012-40-235 #3/04.08.2025г. на Управителя на НОИ са оставени без разглеждане и в тази му част производството по делото е прекратено.С посоченото определение изрично е постановено,че делото продължава по жалбата ,с която С. Е. С. оспорва Решение № 3305- 40-18 /13.03.2025г. на Управителя на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане изх. №2113-50-1414# 3/15.01.2025г В частната жалба се излага довод за неправилност на определението. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопризводствените действия от съда. Ответникът – Управителят на НОИ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд-София-град, е приел, че в недопустимата му част производството по делото е образувано по мълчалив отказ на управителя на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност и пенсия за военна инвалидност, предмет на жалба на С. от януари 2025г., която жалба е приложена със заявлението/уточнение, и която жалба е срещу Разпореждане изх. №2113-50-1414# 3/15.01.2025г.; писмо изх.№ 1012-40-235 #3/04.08.2025г. на Управителя на НОИ. Първоинстанционният съд е приел,че жалбоподателят претендира „мълчалив отказ“, тъй като управителят на НОИ не се произнесъл по жалба на С. от януари 2025г., приложена със заявлението/уточнение, която, видно от съдържанието й, е насочена срещу Разпореждане изх. №2113-50-1414# 3/15.01.2025г. Разпореждане с такъв номер е издадено от длъжностно лице по чл.98,ал.1,т.2 КСО. Съставът на АССГ приема,че както общата административнопроцесуална уредба по действащия АПК, така и специалната – по КСО, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно-отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл.117 ал.4/отм./ вр. ал.3 КСО е управителят НОИ. Следователно, „мълчалив отказ на управителя на НОИ за отпускане на пенсия“ поначало не може да бъде формиран, тъй като не нему е предоставено правомощието да издаде първоначалния административен акт за отпускане на пенсия и са налице предпоставките по чл. 159, т.1 АПК. В случая управителят на НОИ се е произнесъл по реда на чл.117 ал.4 / отм./ вр. ал.3 от КСО с Решение № 3305- 40-18 от 13.03.2025г., издадено в производството по чл.117 ал.4/отм./ вр. ал.3 КСО, с което е потвърдил Разпореждане изх. №2113-50-1414# 3/15.01.2025г. В тази част съдът е приел,че оспорването на С. е допустимо и редовно след като е отстранил нередовностите по жалбата си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.По отношение на оспореното писмо на Управителя на НОИ,съдът е приел,че същото не съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК., не засяга непосредствено права, свободи и законни интереси на жалбоподателя, а притежава единствено уведомителен характер, поради което са налице предпоставките по чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. Изпълнявайки указанията на ВАС в определение № 12083/26.11.2025г по адм.дело № 11127/2025г по описа на ВАС,първоинстанционният съд е обездвижил нередовната жалба на С. и съобразно неговото диспозитивно изявление е очертал предмета на спора.Неоснователни са доводите на частния жалбоподател,че съставът на АССГ не е компетентен да се произнася по жалбата му,като е иззел компетентност на ВАС.Разпоредбите на чл.132 ал.2 АПК вр.чл.118 КСО опровергават доводите на жалбоподателя в тази насока. От представената преписка е видно, че Разпореждане № 2113-50-1414#3 от 15.01.2025 г. издадено от длъжностно лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ е било обжалвано от С. и във връзка с тази жалба е издадено Решение № 3305-40-18 от 13.03.2025 г. на Управителя на НОИ, с което е отхвърлена. Това решение подлежи на обжалване съгласно чл.118 ал.1 от КСО пред съответния административен съд. По този акт на Управителя на НОИ е образувано и продължава производството по адм. дело № 9004/2025г на АССГ.След като по жалба на С. от януари 2025г., приложена със заявлението/уточнение, която, видно от съдържанието й, е насочена срещу Разпореждане изх. №2113-50-1414# 3/15.01.2025г. е постановено посоченото решение на Управителя на НОИ именно то е администратвния акт,който подлежи на обжалване пред съда по реда на чл.118 КСО,като мълчалив отказ в случая не е формиран.Отделно от това от съдържанието на писмо изх.№ 1012-40-235 #3/04.08.2025г. на Управителя на НОИ действително същото има единствено уведомителен характер и не представлява акт по чл.21 ал.1 АПК,който да подлежи на самостоятелно обжалване пред съд.Всички останали доводи на жалбоподателя ще следва да се съобразят по същество от състава на АССГ при разглеждането на производството по адм. дело № 9006/2025г в станалата му ,допустима за разглеждане част. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение