Определение № 954 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 506/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на К. И. Б. от [населено място] против разпореждане № 280 от 11.06.2012 год. на Председателя на ТК на ВКС, с което, на осн. чл.262, ал.2, т.2 ГПК, се връща като нередовна частната му жалба с вх.№ 78/ 05. 01. 2012 год. срещу разпореждане на Председателя на ТК на ВКС от 19.12.2011 год. за оставяне без движение преписка вх.№ 18279/ 08.12. 2011 год., образувана по повод подадена от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна на решение на СГС от 18. 01. 2010 год., по т.д.№ 3827/2007 год., с вх. № 17431/22.11.2011 год. на СРС за внасяне на сумата от 25.00 лв. – д.т. за извънинстанционното производство по чл.303 ГПК по сметка на ВКС, поради невнасяне на д.т. в размер на 15.00 лв. за частното производство. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което се иска отмяната му, като същевременно частният жалбоподател поддържа и искане, основано на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на д.т. за частното производство, предвид липсата на средства да я заплати. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна, поради следното: С разпореждане № 541/28.11.2011 год. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС преписка вх.№ 17431/22.11.2011 год., образувана по повод постъпила от К. И. Б. от [населено място] молба за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК на решение от 18.01.2010 год. на Софийски градски съд, по гр./т.д.№ 3827/2007 год. е върната на СРС за събиране на дължимата за извънинстанционното производство държавна такса от 25.00 лв., в изпълнение указанията, съдържащи се в разпореждане № 250/16.04.2010 год. на Председателя на ТК на ВКС и констатацията, че по делото отсъстват данни същите тези указания да са били изпълнени. Към горепосочената преписка са приобщени и постъпилите след образуването и молба за отмяна с вх. № 1038274 от 13.09.2011 год. и молба – допълнение към първата с вх. № 1044398/25.10.2011 год., двете също изходящи от К. И. Б.. С определение от 05.12.2011 год., по гр.д.№ 912/2004 год. в изпълнение на разпореждане № 541/28.11.2011 год., по преписка вх.№ 17431/22.11.2011 год. и произнасяйки се по молбата на К. И. Б. от 25.10.2011год. за освобождаване от държавна такса в размер на 25.00 лв./ двадесет и пет лева/, дължима от последния за извънинстанционното производство по чл.303 ГПК Софийски районен съд е освободил молителя от задължението за внасяне на д.т. по сметка на ВКС в размер на горепосочената сума във вр. с молбата му за отмяна с вх.№ 1038274/ 13. 09. 2011 год. и делото е изпратено на ВКС по компетентност. Определението на СРС, с което молбата на К.Б., основана на чл.83 ГПК е била уважена и същият, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, е освободен от заплащане на д.т. за производството по чл.303 ГПК, като необжалваемо е влязло в сила. Следователно молителят К.Б. не дължи заплащане на сумата 25.00 лв. държавна такса за производството по отмяна по чл.303 ГПК по молба вх.№ 1038274/ 13. 09. 2011 год. неправилното и оставяне без движение не може да обоснове правен извод за нередовността и. Поради това, при наличие на редовно връчен на насрещната по молбата за отмяна страна препис от същата и при липса на констатирана от ВКС нередовност, извън внасяне на посочената д.т., така подадената молба за отмяна е следвало да бъде докладвана на Председателя на второ търговско отделение на ВКС по компетентност- за насрочването и за разглеждане. От своя страна отсъствието на съдебен акт, който да подлежи на обжалване с частна жалба изключва и наличието на основание за внасяне на д.т. по сметка на ВКС в размер на сумата 15. 00 лв., във вр. с подадената от Б. частна жалба с вх.№ 78/05.01.2012 год., поради което връщането на последната на осн. чл.262, ал.2, т.2 ГПК, като нередовна, е процесуално незаконосъобразно. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС