Определение № 128 от 31.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. К. Д. ,срещу решение от 16.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 653/08 г. по описа на ки окръжен съд, потвърждаващо решение от 05.06.2004 год.по гр.д. № 857/2004 год.на К. районен съд,с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Н. Б. К. иск с правно основание чл.108 ЗС. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивното решение е в противоречие с решенията на ВКС постановени при инстанционния контрол и е от значение за точното прилагане на закона. Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното: Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е решаван противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение. Приложеното от жалбоподателката изложение на основанията за допускане на касационно обалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационото обжалване би било допустимо. Доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК процесуалните действия по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд, делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати на ския окръжен съд, който да съобщи на касаторката да отстрани констатираните нередовности. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.