Определение № 11046 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Й. Д. от гр. Русе срещу Определение № 1527 от 13.05.2024 г., постановено по адм. дело № 344/2024 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбата се излагат съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закони и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Общински съвет Русе не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалбите на М. Й. Д. и Т. П. С., против решение № 193 по Протокол № 7 от 28.03.2024 г. на Общински съвет Русе, с което е приет Правилник за изменение на Правилника за организацията, дейността и управлението (ПОДУ) на фонд „Граждански инициативи“ на Община Русе. С обжалваното определение Административен съд Русе на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставил жалбите без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая се обжалва решение на Общински съвет Русе, с което се приема изменение на подзаконов нормативен акт, а не самия подзаконов нормативен акт, поради което жалбите са недопустими, тъй като актът не подлежи на оспорване, както и че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването, тъй като обжалваното решение не засяга пряко и непосредствено правната им сфера. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване е решение на Общински съвет Русе, с което на основание чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1, т. 23, чл. 17, ал. 1, т. 6, чл. 20 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК е приет подзаконов нормативен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, задължително за органите на съдебната власт според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), в производството по раздел ІІІ на АПК „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, включително и при оспорване по реда на чл. 45, ал. 8 и/или ал. 11 от ЗМСМА на решение на общински съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд e подзаконовият нормативен акт. Актът, с който овластеният от Конституцията или закон административен орган приема нормативен акт, не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като няма самостоятелно действие. Обратно на твърдяното в частната жалба, именно приетият подзаконов нормативен акт подлежи на оспорване пред съда и по отношение на него следва да се извърши проверка за материална и процесуална законосъобразност, като решението за неговото приемане е част от установената форма, гарантираща неговата законосъобразност, който акт в случая не е оспорен от частния жалбоподател. След като обжалваният акт не подлежи на оспорване, то правилно жалбата против него е оставена без разглеждане производството по делото е прекратено. Неоснователни са доводите в частната жалба, че е обжалван и подзаконовия нормативен акт. Този извод не може да се направи от съдържанието на подадената до съда жалба и при изричното искане в нея да се отмени оспореното решение № 193 по Протокол № 7 от 28.03.2024 г. на Общински съвет Русе, по т. 34 от дневния ред, като се върне преписката на ответника за ново обсъждане и гласуване. С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна, а определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,