Определение № 84 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60239/2016 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 8211 от 07.06.2016 г., подадена от В. Т. П. чрез адвокат В. Н. от САК против решение № 955 от 11.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 5414/2015 г. на Апелативен съд - София, ГК, II състав, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Софийският апелативен съд е отменил решение № 3845 от 29.05.2015 г. по гр.д.№ 3823/2014 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 2 състав, в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на В. Т. П. сумата 16 000 лева (разлика над определените от САС като дължими 6 000 лева до присъдените от СГС 22 000 лева) по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), като вместо това искът е отхвърлен в тази му част. Решението на СГС е потвърдено в останалите обжалвани части, с които искът с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) е уважен за сумата 6 000 лева и е отхвърлен за разликата над 22 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 28.09.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума датата на ПТП. Касаторът В. Т. П. моли въззивният акт да бъде отменен като неправилен и исковата претенция да бъде уважена в пълния претендиран размер от 40 000 лева. Поддържа, че въззивният съд не е взел под внимание и не е оценил в достатъчна степен всички обективни обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и значението им за определяне на справедливо по размер обезщетение. Ответникът по касация ЗД [фирма] е подал писмен отговор, в който развива становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел за доказани предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ЗД [фирма] - в качеството му на застраховател на делинквента, за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че предвид вида и характера на уврежданията, претърпени от ищеца в резултат от пътно-транспортното произшествие, продължителността и интензитета на болките и страданията и настоящото му здравословно състояние, размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 6 000 лв. Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразило се в управление на МПС без свидетелство за правоуправление, е прието за неоснователно. В изложението се поддържа, че е налице произнасяне в противоречие с практиката на съдилищата по правния въпрос относно размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило пътно – транспортно произшествие. Така поставеният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора, а видно от представените преписи от съдебни актове, постановени по искове за обезщетяване на неимуществени вреди от сходни телесни увреждания (влезлите в сила при условията на чл. 296, т. 3, хипотеза 1 ГПК решения на САС: Р № 826 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 843/2011 г. на САС, 1 с-в, не допуснато до касационно обжалване с Определение № 62 от 08.02.2013 г. по т.д.№ 483/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р № 981 от 12.06.2012 г. по гр.д.№ 743/2012 г. на САС, 2 с-в, не допуснато до касационно обжалване с Определение № 577 от 23.08.2013 г. по т.д.№ 828/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р № 1297 от 27.06.2013 г. по гр.д.№ 1741/2013 г. на САС, 7 с-в, не допуснато до касационно обжалване с Определение № 475 от 10.06.2014 г. по т.д.№ 3773/2013 г. на ВКС, І т.о.; Р № 2006 от 11.04.2014 г. по гр.д.№ 1728/2014 г. на САС, 1 с-в, не допуснато до касационно обжалване с Определение № 923 от 08.12.2015 г. по т.д.№ 833/2015 г. на ВКС, І т.о. и Р № 752 от 17.04.2014 г. по гр.д.№ 3961/2013 г. на САС, 2 с-в, не допуснато до касационно обжалване с Определение № 227 от 29.04.2015 г. по т.д.№ 2553/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.), същият е разрешаван противоречиво от съдилищата, което обуславя допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 680 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.