Определение № 12491 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. С. П. от гр. Пловдив, против определение № 6216 от 09.07.2024 г., постановено по адм. дело № 473/2024 г. от Административен съд - Пловдив. С обжалваното определение АС – Пловдив е отменил протоколното си определение от 11.06.2024 г., с което е даден ход на делото по същество; оставил е без разглеждане жалбата на земеделския производител А. С. П. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 01-6500/294 от 21.01.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 97, ал. 1 АПК и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е спазено императивното изискване на чл. 97, ал. 1, изр. 3-то АПК за уведомяване на жалбоподателя, инициирал производството пред горестоящия административен орган, за датата, на която административната преписка е получена. В тази връзка сочи, че неправилно съдът е изчислил датата, от която е започнал да тече срокът за произнасяне на административния орган, както и началния момент, от който е започнал да тече срокът за оспорване пред съда. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, за които представя писмени доказателства. В срока по чл. 232 АПК насрещната страна – заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не взема становище. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото намери, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени в решение № 2398 от 29.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6308/2023 г. на тричленен състав на пето отделение за проверка на срочността на жалбата до съда и съответно - за преценка за допустимостта на оспорването. За да постанови обжалваното определение съдът е приел за установено от фактическа и правна страна, че актът с изх. № 01-6500/294 от 21.01.2022 г. е бил обжалван по административен ред пред горестоящия административен орган – министъра на земеделието, с жалба заведена с вх. № 94-468 на 01.03.2022 г. Горестоящият административен орган не е уведомил жалбоподателя за датата на получаване на административната преписка. В тази връзка съдът е посочил, че законодателят не е обвързал допуснатото нарушение на изискването за уведомяване по чл. 97, ал. 1 АПК с процесуални последици досежно сроковете – начален и краен срок за произнасянето му. В срока по чл. 97, ал. 1, предл. първо АПК сезираният орган не се е произнесъл, след което за подателя е започнал да тече срокът за обжалването пред съда. Този срок е изтекъл на 16.03.2022 г., а жалбата на П. до съда е изпратена по куриер на 18.05.2022 г., след изтичане на преклузивния срок, поради което е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК. С изтичането на преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК е погасено процесуалното право на страната да оспорва издадения административен акт пред съда, независимо от факта, че горестоящият административен орган не е съобщил на подателя на жалбата на коя дата е получил административната преписка. Определението е валидно, допустимо и правилно, при следните допълващи и коригиращи мотиви. По силата на чл. 97, ал. 1, предл. първо АПК, при обжалване по административен ред в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК в административния процес срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Действително чл. 97, ал. 1, изр. 3-то АПК предвижда за получаването на административната преписка горестоящият административен орган да уведоми незабавно подателя, но неизпълнението на това задължение не е скрепено с процесуални последици относно сроковете по чл. 140 и чл. 149 АПК. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предл. 1-во АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на задължението за уведомяване на жалбоподателя за датата, на която е получена административната преписка. В случая актът с изх. № 01-6500/294 от 21.01.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, е оспорен от А. С. П. по административен ред с жалба, подадена на 01.03.2022 година. Жалбата е подадена директно до министъра на земеделието, поради което с писмо изх. № 94-468 от 08.03.2022 г. административната преписка е изискана от ДФ "Земеделие", съответно е постъпила при министъра на земеделието на 22.03.2022 година. По правилото на чл. 97, ал. 1 АПК считано от този момент е започнал да тече двуседмичният срок за произнасяне, който е изтекъл на 05.04.2022 година. В рамките на преклузивния срок министърът на земеделието не се е произнесъл по постъпилата жалба на земеделския производител. След тази дата е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 АПК за обжалване на първоначалния административен акт пред съда и този срок е изтекъл на 19.04.2022 г. – вторник, работен ден. Жалбата до съда е депозирана на 18.05.2022 г., т.е. след преклузивния 14-дневен срок за обжалване, поради което същата е просрочена, както е приел първостепенният съд. Както се посочи по-горе, от по-късното произнасяне на министъра на земеделието със заповед № РД 20-76 на 15.04.2022 г., за която П. е уведомен на 04.05.2022 г., с която се отхвърля жалбата му срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. В този смисъл е и формираната съдебната практика по този вид дела, в които изрично е посочено, че изпращането или неизпращането до жалбоподателя на уведомление в изпълнение на изискването на чл. 97, ал. 1 изр. последно АПК не води като правна последица до новиране на срока за произнасяне, тъй като началният му момент е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на задължението за уведомяване на жалбоподателя от страна на горестоящия административен орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от посочените с частната жалба пороци, същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. На основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,