Определение № 1260 от 08.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1311/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Маркони-81“ЕООД, чрез пълномощника му адв. А. П., против определение № 1019 от 12.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1044/2023 г. на Софийския апелативен съд, г.о., в частта, с която е обезсилено определение № 295/16.03.2023 г., пост. по ч.гр.д. № 65/2023 г. на Благоевградския окръжен съд. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно се е позовал на TPОСГТК № 1/21.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ВКС, тъй като в случая не се касае за отмяна или замяна на една обезпечителна мярка с друга или за искане за допускане на нова обезпечителна мярка, а за допълване на вече издадена обезпечителна заповед чрез добавяне на [парични средства на длъжника в] банки, в които, ако бъдат открити сметки на длъжника, да се наложи вече допуснатата обезпечителна мярка „запор“. Изложено е, че компетентен да се произнесе по искането за допълване на обезпечителната заповед е именно съдът, допуснал обезпечението на бъдещия иск, тъй като определението за неговото допускане и издадената въз основа на него обезпечителна заповед са неразривно свързани помежду си. Жалбоподателят счита, че в хипотезата на искане за допълване на обезпечителна заповед, когато е допуснато обезпечение на бъдещ иск, макар и при вече образувано исково производство, компетентен е съдът, допуснал обезпечение на бъдещия иск, а не този, пред който е висящо исковото производство. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната му част. Частната касационна жалба не съдържа изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 396, ал. 2 in fine от ГПК. Ответникът по жалбата „Мерсин 2017“ЕООД оспорва същата. В писмения отговор, подаден чрез пълномощника му адвокат И. Д. С. от АК- Пловдив е изложено, че по същество с обезсиленото определение на Благоевградския окръжен съд е допуснато ново обезпечение на същия иск при наличието на образувано исково производство, поради което, както е приел и съставът на Софийския апелативен съд, компетентен да се произнесе по допускането на нови обезпечителни мерки е единствено исковият съд, а не този, допуснал обезпечението на иска преди неговото предявяване. Изразено е становище за потвърждаване на обжалваното определение. С определение № 82 от 18.01.2023 г., пост. по ч.гр.д.№ 65/2023 г. Благоевградският окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „Маркони-81“ЕООД срещу „Мерсин 2017“ЕООД за сумата от 120 000 лв., представляваща авансово заплатена цена по развален поради неизпълнение договор за покупко-продажба, чието връщане се претендира на отпаднало основание, чрез запор върху сумите по конкретно посочени в диспозитива на определението банкови сметки, като е определил едномесечен срок за предявяване на иска, в който обезпеченият иск е бил предявен пред местно компетентния Пловдивски окръжен съд с искова молба с вх.№ 5577/20.02.2023 г. С определение № 295 от 16.03.2023г., пост. по същото дело, сезиран с молба от 15.03.2023 г., Благоевградският окръжен съд е допуснал допълнително обезпечение на същия иск, за същото вземане и чрез същата обезпечителна мярка – запор, върху различни от първоначалните обекти на обезпечителната мярка – сумите на ответника по банкови сметки, респ. вземанията му към банките за тези суми, невключени в първоначалното определение. При тези данни, за да обезсили определението като недопустимо съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че след предявяването на обезпечения бъдещ иск компетентен да се произнесе по допълнителното му обезпечаване е съдът, пред който е висящо исковото производство, в случая Пловдивския окръжен съд, а не този който се е произнесъл по обезпечаването му, преди неговото предявяване. Частната касационно жалба е недопустима, тъй като постановеното от Софийския апелативен съд определение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1/21.06.2010 г. на ВКС, постановено при първоначалната редакция на чл. 396, ал. 2 от ГПК (Обн. ДВ. бр.59 от 20.07.2007г.), определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, като Върховният касационен съд се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, но не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С двете последователни новели на чл. 396, ал. 2 от ГПК, съответно обн. в ДВ. бр.100 от 21.12. 2010 г. и ДВ. бр.86 от 27.10.2017 г., е регламентирана възможността за касационно обжалване, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, само на определение, с което, по жалба на молителя въззивният съд е допуснал обезпечението след отмяна на отказа на първоинстанционния съд. По аргумент a contrario, извън обхвата на касационен контрол са хипотезите, при които въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния, или след отмяна на позитивното му определение сам е отхвърлил молбата за допускане на обезпечението. В случая с произнасянето на Софийския апелативен съд по частната жалба на „Мерсин 2017“ЕООД срещу постановеното от Благоевградския окръжен съд позитивно определение за допълнително обезпечаване на иска инстанционният контрол по отношение на него е изчерпан (в този см. определение № 9 от 22.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4176/2020 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС; определение № 228 от 20.03.2014 г. по ч. т. д. № 835/2014 г., Т. К., І т. о. на ВКС и мн. др.). Не е налице хипотезата на чл. 396, ал. 3, изр. трето от ГПК, доколкото въззивният съд не е допуснал исканото обезпечение след отмяна на отказ на първоинстанционния съд, а обратно: обезсилил е като недопустимо постановеното от него определение, с което обезпечението е било допуснато. Неправилното посочване в диспозитива на определението на Софийския апелативен съд, че в тази част определението му подлежи на касационно обжалване не е от естество да обоснове извод в противоположен смисъл. По изложените съображения, частната касационна жалба на „Маркони-81“ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,