Решение № 449 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 420/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. Б. В. от гр. С. против определение № 172/29.06.2009 год. по гр.дело № 520/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 07.04.2009 год. по гр.дело № 170 по описа за 2008 год. на С. районен съд и производството по делото е прекратено, по отношение на конституираните трети лица – помагачи на ответника, а именно Х. Й. Т., Е. Т. и С. К. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по частната касационна жалба С. Г. В. и В. К. В., и двамата от гр. С., не изразяват становище по нея. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ отсъствие на правен интерес от привличане на третите лица, като помагачи на ответника, защото са праводатели на „З”ЕООД, праводател на ответника /жалбоподател в настоящето производство/ и за когото единствено въззивният съд е приел наличие на правен интерес от привличането му. По отношение на праводателите на „З”ЕООД, а именно Х. Т., Е. Т. и С. К. въззивният съд е изразил становище за отсъствие на правен интерес от привличането им, мотивирайки се с действащата към момента на възлагането на недвижимия имот процесуална разпоредба на чл.284, ал.3 ГПК/отм./, във вр. с чл.382, ал.1 ГПК/отм./. Касаторът счита, че този съществен въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата и с тази на касационния съд, изразена в цитираните съдебни актове, както и в ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на касационния съд, изразена в ТР № 1/04.10.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК. За лицата Т., Т. и К., които са праводатели на „З”ЕООД, видно от приложения нот.акт от ищците по делото № 10/2006 год., е налице правен интерес да участват в чуждия процес, образуван по иска за делба срещу А. В., с оглед възражението му за отсъствие на съсобственост върху процесния имот, защото притежава изключителни права, произтичащи от изключителното право на собственост на неговите праводатели, които са „З”ЕООД, съответно праводателите на последния – Е. Т., Х. Т. и С. К. Правният интерес на тези лица произтича от факта на снабдяването им с нот.акт за собственост за изключителни права върху същия имот, видно от нот.акт № 195/2005 год., като придобит от тях по наследяване и придобивна давност, въпреки правата на съсобственост, притежавани от техните наследодатели С. Б. и Й. Б., обстоятелства, на които се позовават ищците в обстоятелствената част на исковата си молба за делба на съсобствен имот. Обоснованите правни изводи за отсъствие на правен интерес от привличане на тези лица, като подпомагаща ответника А страна, въпреки че последният, в качеството си на заинтересована страна е поискал привличането им в преклузивния срок по чл.175, ал.1 ГПК/отм./, са в противоречие с цитираната от касатора касационна практика в ТР № 1/2001 год. на ОСГК, защото правният интерес е обусловен от участието на третите лица в чуждия процес, на страната на ответника, за да го подпомогнат в издействането на благоприятно за него решение, като защитят своя интерес, защото са праводатели на привлеченото в процеса трето лице-помагач на ответника „ хълмове”ЕООД. По тези съображения неправилното въззивно решение следва да бъде отменено, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.