Определение № 446 от 07.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 315/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. П.-М. против разпореждане от 22.04.2010г. по гр.д.№ 1/2010г. на С. апелативен съд за връщане на подадената от същата частна жалба срещу определението от 09.02.2010г. Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в това, че съдът не е уважил молбата за продължаване на срока. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, съдът е взел предвид, че с определение от 05.03.2010г. е оставил частната касационна жалба без движение с указания за представяне на изложение с основанията за допускане до касация в едноседмичен срок, съобщено на жалбоподателката чрез пълномощника й на 19.03.2010г. С молба от 29.03.2010г. тя е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията. Това искане не е било уважено поради не представяне на доказателства за наличие на уважителни причини за неизпълнение на указанията. Поради неизпълнение на указанията по изправяне нередовностите на частната касационна жалба в срок, тя е върната. Определението е правилно. Представената частна касационна жалба действително е била нередовна защото към нея не е приложено изложение на основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 от ГПК, съгласно изискването на чл. 274, ал.3 от ГПК. Това не е направено и в определения от съда срок Искането за продължаването на срока подлежи на уважаване само ако са доказани предпоставките за това, предвидени в чл. 63 от ГПК – наличие на уважителни причини. Жалбоподателят нито е посочил такива, нито е ангажирал доказателства за това, поради което с не уважаването на молбата за продължаването на срока, съдът не е нарушил процесуалния закон. В съответствие с нормата на чл. 285 от ГПК съдът е констатирал нередовността, а поради неизправянето й и на основание чл. 286 законосъобразно е върнал частната касационна жалба. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение